Миро_Д - Unknown

— Не се крия! А сега ме извини, но ме чака доста работа. Сума ти хора ще дойдат на вечеря и имам много за вършене.

Брам поклати глава.

— Понякога ми се струва, че не ти направих услуга, като те взех на работа.

Ала той грешеше. Беше й направил най-голямата услуга в живота й и тя никога нямаше да го забрави.

Същия следобед, докато Джорджи се обличаше за срещата с папараците, не спираше да се пита защо сексът с лошо момче беше много по-възбуждащ, отколкото с порядъчен мъж? Дори и този порядъчен мъж да те зареже заради друга. Тогава защо се застави да спи в другата спалня? Защото вчера й беше хубаво. Прекалено хубаво. Твърде забавно, възхитително развратно. Толкова диво, сластно и волно, без никакви усложнения, че не й се щеше да разваля онази безумна магия, връщайки се в реалността. Искаше също Брам да разбере, че не се е превърнала в леснодостъпна сексуална играчка само защото вчера бе изпитала най-вълнуващото чувствено приключение в живота си. Но й бе потребна цялата сила на волята, за да го отблъсне, и никак не й се понрави многозначителният му поглед, когато Джорджи му заяви, че ще спи сама.

Излязоха от къщата за сутрешното кафе и обичайното позиране пред фотографите. Младата жена реши, че най-добрият начин да се върне към нормалния живот е да се заяде с Брам.

— Престани да си тананикаш! – стрелна го тя с намръщен поглед, когато се настаниха в колата. – Само си въобразяваш, че имаш слух.

— Какво те яде? Не съм аз, за съжаление.

— Отвратителен си.

— Хей, къде се дяна прословутото ти чувство за хумор?

— Ти го отнесе – сряза го Джорджи.

— Предполагам, че ме бива в това. – Той отново затананика началните тактове на „Тежкият чук на живота” от мюзикъла „Ани” само за да я дразни. – Вчера следобед беше много по-дружелюбна. Много .

— Онова беше просто животинска страст, приятел. Аз те използвах.

— И го направи дяволски добре.

Никак не й се понрави отказът му да участва в словесния двубой, толкова необходим за възстановяването на душевния й покой.

— Не биваше да твърдиш, че си си спомнил какво се е случило през онази нощ във Вегас, когато всъщност не е така.

— Методът на изключването. Гарантирам ти, че един от нас е сдал багажа, преди да стигнем до края, защото в противен случай щях да помня.

Като никога, Джорджи бе склонна да му вярва.

Папараците ги приклещиха, когато излязоха от „Кофи Бийн енд Тий Лийф”. Джорджи си помисли за безбройните снимки, които бе виждала, на знаменитости с чаши кафе или бутилки с минерална вода в ръце. Откога обезводняването се бе превърнало в професионален риск, неизменно съпътстващ славата?

— Насам! Погледнете насам!

— Какви са плановете ви за уикенда?

— Бракът ви здрав ли е?

— Като скала. – Брам преметна ръка през кръста й и прошепна: – Ако наистина си толкова корава и неотстъпчива, на каквато се правиш, снощи нямаше да избягаш, търсейки спасение в спалнята си.

Джорджи засия насреща му.

— Вече ти казах. Дойде ми.

Ответната му усмивка беше не по-малко сияйна.

— А аз ти казах, че не ми пука.

На Ланс щеше да му пука. Беше мил и разбиращ, но никога не би му хрумнало да се люби с неразположена жена. Не че в момента беше неразположена.

— Очевидно не съм се изразила достатъчно ясно – изсъска тя, продължавайки да се усмихва, напълно вживяла се в ролята на сексуална хищница, докато репортерите бясно щракаха с фотоапаратите. – Вчера, в „Провокация”, ти мина успешно прослушването. От сега нататък единствената ти функция е да ме обслужваш. Винаги когато пожелая. А в момента не желая.

Лъжкиня. Желаеше и още как, при това точно с него. Вчерашното преживяване беше толкова невероятно и неповторимо, защото беше с фантастичния развратник Брам Шепърд, който не ставаше за нищо друго, освен за безпаметен секс. За него сексът беше като ръкостискане и съзнанието за това й даваше непозната и вълнуваща свобода. Фиктивният й съпруг, навярно алкохолик, никога нямаше да има над нея такава власт като Ланс. С Брам нямаше да се измъчва и притеснява дали бельото й е достатъчно съблазнително, за да го привлече, или се налага скорострелно да изчете последното секс ръководство, за да поддържа интереса на съпруга си. Кого го бе грижа? Дори можеше да не си прави труда да си бръсне краката.