Миро_Д - Unknown

— Сега е ред на бикините ти – подкани я Брам и отново се приближи към решетката.

Никога не се бе чувствала толкова възбудена, а двамата дори не се бяха докоснали. Джорджи разкопча сутиена. Презрамките се свлякоха по раменете й, но дланите й обвиха дантелените чашки, за да не им позволят да паднат, и тя пристъпи към решетката.

— Първо се потруди за това – прошепна.

— Този път ще трябва да ти се доверя – изрече той хрипливо, пъхна пръсти под ластика на боксерките си, смъкна ги и се изпречи пред нея с великолепното си тяло.

Тя го поглъщаше с поглед – широките загорели рамене, мускулестата гръд, тесните бедра, малко по-бледи от останалата кожа. Дори не усети как сутиенът се изплъзна от пръстите й.

— Отстъпи крачка назад – изхриптя Брам пресипнало.

Той я използваше и тя го използваше, но не й пукаше. Премести се в центъра на пробната и смъкна ефирните си бикини. Брам се взираше толкова напрегнато в нея, че кожата й настръхна. Знаеше, че е бил с много по-красиви жени, но тя не изпитваше нито капка от мъчителната неувереност, както бе с Ланс. Това беше Брам. Не й пукаше за мнението му. Интересуваше я единствено тялото му. Джорджи наклони кокетно глава.

— Дръпни се, за да мога да те разгледам отново.

Но търпението му се изчерпа.

— Играта свърши. Махаме се от тук. Веднага.

Но тя не искаше да си тръгват. Искаше завинаги да остане потопена в този свят на сексуална фантазия. Взе от закачалката синия сутиен с венчелистчетата.

— Питам се как ли ще изглеждам с това.

— Ще го облечеш ?

— Трябва да проверя как ще ми стои. – Младата жена обърна голото си дупе към него и си сложи сутиена. Всяка чашка беше с три копринени листчета. Отново се обърна с лице към него и без дума да отрони, разтвори всяко венчелистче, първо страничните и накрая средните. Много бавно.

Очите на Брам се изпълниха с хищен блясък.

— Убиваш ме!

— Зная. – Грабна от закачалката и бикините от същия комплект и се отдалечи, за да може той да наблюдава, докато ги обува. Бяха с отвор отпред. – Тези са ми по мярка, не мислиш ли?

— Не мога да мисля. Ела тук.

Джорджи запристъпва бавно към прозорчето.

— По-близо – прошепна той.

Двамата притиснаха лица към решетката и устните им се срещнаха през извивките на черния метал. Само устните.

И тогава земята се раздвижи.

Наистина се раздвижи.

Или поне стената. Джорджи рязко отвори очи. Ахна смаяно, когато последното препятствие помежду им се завъртя навътре. Би трябвало да се досети, че изобретателният собственик на „Провокация” няма да пропусне да устрои такъв номер. Усещането й за безопасност тутакси се изпари.

Брам наведе глава и мина през отвора.

— Не всички имат привилегията да узнаят тайната на вратата.

Тя никога досега не бе правила секс без любов, а Брам предлагаше само мръсни наслади. Джорджи отлично знаеше колко е двуличен и независим. Не хранеше никакви илюзии. Очите й бяха широко отворени. Точно както желаеше.

— Това е едва първата ни среща.

— И то каква среща!

Той залости вратата зад гърба си и сведе поглед към голите й гърди, изложени на показ от изрязаните чашки на сутиена.

— Госпожо, вашето бельо ме подлудява.

Докосна зърната й с кокалчетата на пръстите си. Взе едно от прозрачните венчелистчета, вдигна го нагоре и го пристегна. После засмука зърното й през прозрачната преграда.

Краката й омекнаха. Той я притегли надолу върху голямата мека табуретка, така че тя да го възседне. Устните им се сляха сякаш в безкрайна целувка. Сетне той отново засмука зърното й. Тя зарови пръсти в косата му и прехапа устни, за да не закрещи. Той раздалечи с бедра краката й. Тя все още беше с бикините с отвор отпред. Брам разтвори гънките на коприната и започна да я гали, докато младата жена не затрепери от желание.

Неспособна повече да понесе това мъчение, Джорджи застана на колене на табуретката, повдигна се и бавно го пое в тялото си.

Брам дишаше на хрипливи пресекулки, но не се опита да проникне по-дълбоко в нея. Даваше й време, за да го приеме. И тя се възползва от преимуществото си. Порочно преимущество. Щом приемеше един сантиметър, тя отново се издигаше и всичко започваше отначало. Раменете му станаха хлъзгави от потта, но тя не се интересуваше от желанията му – не я бе грижа дали му доставяше удоволствие. Не й пукаше за чувствата му, фантазиите, егото му. За нея беше важно само едно – това, което той можеше да направи за нея. И ако не я задоволи – ако накрая се окаже некадърен любовник – тя нямаше да го оправдае, както правеше с Ланс. Вместо това щеше да се оплаква шумно и дълго, докато не я задоволи докрай. Но едва ли щеше да се наложи.