Миро_Д - Unknown

Изминаха няколко минути, преди той да почука от другата страна.

— Готова ли си?

— Не. Чувствам се като пълна глупачка.

— Ти ли се чувстваш като пълна глупачка? Това проклето нещо има шибана торбичка за мъжката сила.

— Зная. Аз го избрах, забрави ли? И по-скоро аз би трябвало да се оплаквам. Връзките на този корсет са зашити така, че не скриват почти нищо.

— Отвори вратата. Веднага.

— Размислих.

— Ще броя до три – не се отказваше Брам.

— Трябва да отстъпиш назад, за да мога да те видя.

— Добре. Отстъпвам. Едно… две… три !

Тя отвори вратичката и погледна.

Брам зяпаше насреща й.

И двамата бяха напълно облечени.

Той поклати глава.

— Имаш сериозни проблеми с доверието.

Тя присви очи срещу него.

— Аз поне съм свалила обувките. Ти не си направил дори това.

— Предлагам нова сделка – заяви той. – Вратичката остава отворена. Ти сваляш една дреха, сетне аз свалям една. Дори ще започна пръв. – Изхлузи тениската си през глава.

Тя вече беше добре запозната с великолепните му гърди. Напоследък доста дълго им се бе любувала. Добре оформените мускули изпъкваха под кожата, но не бяха прекалено напомпани за сметка на коефициента на интелигентност, както при културистите. Защото наистина, колко секси можеше да бъде един мъж, който по цял ден се занимава само с ваенето на мускулатурата си?

— Чакам – подкани я той.

Една бърза сметка й подсказа, че тя има на себе си повече дрехи от него. Действително ли щеше да го направи? Сексът с Брам не беше гаранция, че той няма да й изневерява, ала в същото време той не беше глупав. Знаеше, че ги наблюдават едва ли не под микроскоп, и щеше да му е много трудно да се измъкне за любовна среща с друга жена. Освен това Брам винаги бе търсил лесните пътища, а в този случай такива бяха тя и парите й.

Джорджи плъзна ръка на тила и свали сребърния си медальон.

— Не е честно.

Приключението й на сексуалното игрище на дявола изискваше поне няколко хитринки, макар и не особено оригинални.

— Сваляй джинсите. Кожената торбичка те очаква.

— Аз все още съм с обувките, не помниш ли? – Той се отдръпна назад, за да го види, докато събува едната си мокасина.

— Това е истинска измама! – възмути се Джорджи, отдръпна се на свой ред и свали едната си диамантена обица.

— Виж ти кой го казва! – Втората мокасина последва първата.

— Никога в живота си не съм мамила. – Джорджи свали и другата си обица.

— Не ти вярвам. – На пода падна един чорап.

— Може би само когато играехме на отгатване на думи – призна си Джорджи и махна венчалния пръстен.

Докато сваляха едно по едно дрехите и аксесоарите си, те се бяха отдръпнали от решетката, за да могат да се виждат. Нагоре и надолу… нагоре и надолу… чувствен танц на криене и откриване.

Върху килима падна вторият му чорап.

— Интересно дали някога мъж е капал мед върху корема ти, за да го оближе?

— Десетки пъти. – Тя си поигра с горното копче на блузата, все още неуверена докъде иска да стигне това пийпшоу само за двама. – Интересно кога за последен път си бил с любовница?

— Доста отдавна. – Той пъхна палец под копчето на колана на джинсите си.

— Кога? – настоя Джорджи, като стисна червеното пластмасово копче между пръстите си.

— Не може ли да поговорим друг път за това? – Копчето на джинсите му изхвръкна от илика.

— Не, не може. – Разговорът за предишни любовници може би щеше да угаси пламъка на желанието й, но за съжаление, не се получи.

— По-късно. Обещавам.

— Не ти вярвам.

— Ако се отметна, можеш да се разходиш по голия ми гръб с високи токчета.

— Ако се отметнеш… – горното копче на блузата й сякаш само се разкопча, – никога повече няма да видиш това. – Разкопча блузата бавно, копче по копче, после я остави да се плъзне по раменете й. Носеше бял дантелен сутиен „Ла Перла” в комплект с бикини, които Брам още не бе видял.

Ръката му се придвижи към китката и Брам бавно свали часовника си – Джорджи беше забравила за глупавия часовник – така че сега той беше останал само по джинси и с… това, което беше под тях. Джорджи не смееше да си поеме по-дълбоко дъх. Отстъпи крачка назад и разкопча копчето на тъмносиния си панталон. Без да откъсва очи от неговия, тя започна да го смъква надолу.

Имаше невероятни крака – дълги, стройни и силни – крака на танцьорка. Брам прикова поглед в тях. Изтекоха няколко безкрайни секунди, преди той също да направи стъпка назад и да свали джинсите си. Под тях носеше сиви трикотажни боксерки „Енд Зоун”, плътно обгърнали внушителната му ерекция. Джорджи се втренчи в нея с пресъхнали устни.