Миро_Д - Unknown

— Само за сведение – прошепна Джорджи не толкова на него, колкото на себе си, – това не е среща и шпионката ще остане затворена.

— Това определено е среща. – Брам взе едно боди от черна дантела. – Прекрасна изработка – възхити се той, докато опипваше сатенените презрамки. – Много по-меко от кожа.

— Обичам кожа.

Джорджи грабна чифт ниско изрязани кожени мъжки слипове с торбичка отпред.

— За нищо на света! – възмути се той.

Тя измъкна бодито от ръцете му.

— Жалко.

Погледите им се преплетоха. Той пръв се предаде.

— Добре. Печелиш. Да си ги разменим.

— Дадено.

Те си размениха бельото със сериозни физиономии, сякаш всичко това беше истина и двамата не бяха актьори, разиграващи сексуална сцена. Брам добави още сутиени без чашки и гащички, изрязани отпред, а тя избра за него няколко кожени слипа, но когато изрови оригинален чифт каубойски панталони, изрязани отпред на чатала, лицето му се сгърчи в толкова страдалческа гримаса, че Джорджи с неохота ги остави на мястото им. Той й върна услугата, като се отказа от един корсет, който повече приличаше на уред за изтезание. Накрая те отново си размениха бельото, а продавачката ги поведе към дъното на магазина, където се намираше вип пробната. Отключи вратата от дървена ламперия със старомоден шперц от ковано желязо. Окачи бельото на Джорджи на извита месингова закачалка, след което заведе Брам в мъжката пробна.

Младата жена остана сама, заобиколена от розови стени; високо позлатено огледало, в което можеше да се види в цял ръст; табуретка за крака с кадифена тапицерия, украсена с пискюл; и аплици по стените с розови абажури с ресни, осветяващи помещението с мека, приглушена светлина, която ласкателно подчертаваше кожата. Най-интригуваща особеност на стаята беше вратичката, намираща се на нивото на очите, с размери трийсет на трийсет сантиметра с миниатюрна дръжка във формата на полуотворена раковина с перла на върха.

Достатъчно. Дотук с играта. Край. Освен ако…

Не. Абсолютно не .

По стената се почука.

— Отвори.

Джорджи дръпна „раковината” и отвори вратичката. Лицето на Брам я гледаше през черна решетка от ковано желязо. Едва ли можеше да се нарече шпионка. Розовите стени, обрамчващи лицето му, би трябвало да му придадат женствено изражение, но той изглеждаше още по-мъжествен. Потри брадичката си.

— Срам ме е да го призная, но това място адски ме възбуди.

Не изглеждаше ни най-малко засрамен, а невероятно чувствената атмосфера на магазина бе възбудила и нея не по-малко. Тя завъртя нервно фалшивия си венчален пръстен. Мелроуз авеню се намираше само на няколко преки, но този оазис на еротиката сякаш я бе пренесъл в друг свят. Странно безопасен свят, в който недостойните за доверие мъже можеха само да гледат, но не и да докосват. Свят, в който всичко се въртеше около секса и където нямаше място за сърдечни страдания.

— Жалко, че пренебрегнахме онези пособия за садо-мазо – оплака се Брам.

Джорджи не можа да устои на съблазънта да си поиграе с огъня.

— Питам само от любопитство… Кого от двама ни искаш да завържеш?

— Като за начало… теб – изрече той с нисък, хриплив глас. – Но след като покажеш истинско покорство, може да си сменим ролите. Е, ще облечеш ли за мен онова дантелено изкушение?

Трудно можеше да се устои на съблазънта за чувствена схватка с дявола на това сексуално игрище.

— Аз какво ще получа в замяна?

— А ти какво искаш?

Джорджи се замисли за миг.

— Отстъпи малко. – Когато той се подчини, тя приближи лице към решетката и видя, че стените на по-малката мъжка пробна бяха тъмнозлатисти, а бельото, което бе избрала за него, висеше върху големите железни куки. – Онези черни кожени слипове.

— В никакъв случай.

— Жалко. – Тя затвори вратичката.

— Хей!

Джорджи изчака малко и след това отново я отвори.

— Размисли ли?

— Ако ти си първа.

— Как ли пък не! Няма да ти се вържа.

Двамата впиха очи един в друг. Лицето на Джорджи остана спокойно и погледът й не трепваше, макар че сърцето й бясно препускаше.

— Хайде, Джорджи, направи го. Имах ужасна седмица. Да пробваш няколко дрешки е най-малкото, което можеш да направиш за мен.

— Аз също имах лоша седмица, а и това не са дрешки. Това са секс пособия. Ако толкова силно го желаеш, направи го пръв.

— Какво ще кажеш да го направим заедно?

— Става.

Джорджи затвори отново вратичката. Ръцете й трепереха. Тя събу тъмносините си балеринки на бели точки.