Миро_Д - Unknown

Пол отново поднови атаката.

— Създателите на „Отмъщението на бимбо вампирката” смятат да го пуснат по екраните на Четвърти юли догодина. Идеален филм за лятната почивка. Ще бъде истински блокбастър.

— Не и ако аз играя в него.

— Не го прави, Джорджи. Негативните мисли водят до негативни резултати.

— „Лесни неща” ще бъде пълен провал. И двамата го знаем.

— Съгласен съм, че продуцентите и режисьорите взеха някои лоши решения, и тъкмо заради това е необходимо името ти да се свърже колкото се може по-скоро с „Бимбо вампирката”. Цялата тази публичност ще ти даде шанс, какъвто скоро няма да се появи. Ако го пропуснеш, ще съжаляваш до края на живота си.

Джорджи сподави гнева си, като си напомни, че баща й винаги се е грижил за интересите й. Още от самото начало на кариерата й той беше нейният най-предан и яростен защитник. Ако не я одобряха за някоя роля, той казваше, че директорът на кастинга е загубеняк. Не можеше да отрече, че правеше всичко, за да я предпази. Дори й забрани да изиграе силната и обещаваща роля на детска проститутка, когато Джорджи беше едва на дванайсет. Колко й се искаше желанието му да я закриля да се дължи на бащинска любов, а не на амбиция.

Младата жена отново си помисли, че ако майка й беше жива, нещата може би щяха да бъдат по-различни.

— Татко… ако мама не беше починала, смяташ ли, че щеше да продължиш кариерата си на киноактьор?

— Кой знае? Сега вече няма смисъл да мислим за това.

— Зная, но… – Ризотото беше прекалено солено и Джорджи побутна купата настрани. – Разкажи ми още веднъж как сте се запознали.

Той въздъхна.

— Срещахме се в колежа през последната година. Аз играех Бекет в „Убийство в катедралата”, а тя дойде да ме интервюира за университетския вестник. Привличане на противоположностите. Тя беше много разсеяна и нехайна.

— Обичаше ли я?

— Джорджи, това беше толкова отдавна. Сега трябва да се съсредоточим върху настоящето.

— Обичаше ли я?

— Много. – Нетърпението, с което изрече думата, й подсказа, че го казва само защото знаеше, че тя иска да чуе точно това.

Докато се взираше в неизяденото си ризото, Джорджи осъзна, че по някаква странна ирония беше започнала да се чувства много по-свободно с разпътния си съпруг със съмнителна репутация, отколкото с баща си. Но навярно се дължеше на факта, че не я бе грижа за мнението на Брам.

Може би някой ден щеше да престане да се интересува толкова много и от мнението на баща си.

Към края на обяда угризенията й взеха връх и тя импулсивно го покани на обяд през уикенда. Щеше да покани и Трев, както и да помоли Мег да остане още няколко дни. Можеше дори да позвъни на Лора. Нейната марионетка агент умееше да води неангажиращи разговори на маса, а тъй като Брам и баща й щяха постоянно да се заяждат един друг, беше й необходим буфер.

Чаз се разфуча, когато й съобщи намерението си да наеме фирма за кетъринг.

— Моите ястия винаги са били достатъчно добри за Брам и приятелите му – изсумтя възмутено икономката, – но предполагам, че ти си прекалено претенциозна.

— Чудесно! – не й остана длъжна Джорджи. – Щом искаш да готвиш, готви тогава. Аз просто се опитвах да ти улесня живота.

— В такъв случай кажи на Арън, че трябва да ми помага при сервирането.

— Добре – съгласи се Джорджи, но не издържа и попита: – За какви приятели на Брам си готвила? Откакто съм тук, не е имал никакви гости.

— Разбира се, че е имал. Готвих за приятелките му. И за Тревър. Както и за онзи здравеняк, режисьора, господин Питърс, преди два месеца.

Значи, Ханк Питърс наистина се е срещал с Брам. Интересно.

Неприятната шумотевица заради снимките от балкона най-сетне започна да стихва, но Джорджи и Брам трябваше отново да се появят пред публиката, преди всичко да е започнало отново. В четвъртък, два дни преди вечерята, двамата се отбиха в „Пинкбери” в Западен Холивуд. Напоследък Брам не се оплакваше от липсата на сексуален живот, което беше доста смущаващо. Дори се държеше така, сякаш това няма никакво значение, само дето се размотаваше из къщата гол до кръста и докосваше ръката й, когато минаваше покрай нея. Джорджи имаше чувството, че се пече на бавен огън.

Той си играеше с нея.

Сладкарницата „Пинкбери” в Западен Холивуд се бе превърнала в любимо свърталище на знаменитостите, което означаваше, че наоколо винаги гъмжеше от папараци. За разходката Джорджи избра тъмносин панталон в комплект с бяла блуза с дълбоко, извито деколте, отпред с шест червени пластмасови копчета в ретро стил. Отне й един час, за да се приготви. Брам беше с джинсите и тениската, които бе облякъл сутринта.