Миро_Д - Unknown

— Аз съм добре – побърза да я увери Джорджи. – Двамата с Брам сме безумно влюбени. Просто го показваме по по-особен начин.

Брам се отказа от непосилната задача да почисти тениската си.

— Предупредила ли си родителите си, че ще останеш тук? Защото, кълна се в бога, Мег, последното, от което се нуждая сега, е Джейк да ме погне. Или майка ти.

— Аз ще се оправя с татко. А мама и без това не те понася, така че тя не е проблем.

Чаз избра точно този момент да влезе в кухнята. Бе вързала косата си – днес яркочервена – с тесни гумени ластици на две опашки, стърчащи на върха на главата й като миниатюрни дяволски рогца. Приличаше на четиринайсетгодишна, но когато видя мръсната кухня, започна да ругае като препатил моряк, обиколил всички морета. Цветистият поток секна, когато Брам пристъпи напред…

— Извинявай, Чаз. Блендерът ми се изплъзна от ръцете.

Момичето мигом омекна.

— Следващия път ме изчакай, става ли?

— Непременно – обеща той смирено.

Чаз се зае да къса квадратни парчета от кухненската ролка и да ги раздава на присъстващите.

— Избършете си краката, за да не разнасяте мръсотията из цялата къща.

Отказа предложената й помощ и енергично се зае да почиства. Докато излизаха от кухнята, Джорджи си припомни с какъв ентусиазъм Чаз й разказваше за чистенето и съжали, че не си е взела камерата.

Пропуснала тази възможност, тя реши да си навакса с Мег и когато по-късно следобед двете седяха край басейна, включи камерата и започна да разпитва приятелката си за приключенията й в Индия. Но за разлика от Чаз, Мег бе отраснала с камери и отговаряше само на определени въпроси. Когато Джорджи се опита да я притисне, тя заяви, че й е писнало да говори за себе си и иска да поплува.

Не след дълго се появи Брам. Затвори телефона си, излегна се на шезлонга до Джорджи и зарея поглед към плискащата се във водата Мег.

— Идеята приятелката ти да се мотае наоколо не е особено добра. Аз все още страстно я желая.

— Не, не я желаеш. Просто искаш да ме дразниш.

Той беше гол до кръста и похотливостта отново завладя развратницата, спотайваща се в тялото й. Брам смяташе, че тя си играе игрички, отказвайки да легне с него, ала нещата бяха много по-сложни. Джорджи никога не бе гледала на секса като на незначително забавление. Винаги бе искала физическата любов да е важна част в една връзка. Досега.

Нима най-после бе станала толкова трезвомислеща и самоуверена, че да си достави удоволствие с краткотраен секс, без любов и обвързване? Няколко горещи лудории в леглото и след това: „Ариведерчи, бейби, и прав ти път!”. Ала този сценарий имаше огромен недостатък. Как да правиш необвързващ секс с мъж, когото после не можеш да отпратиш? Откъдето и да го погледнеше, съвместното им съжителство под един покрив беше проблем, който не можеше да пренебрегне с лека ръка.

— Нищо не си казал за тазсутрешната си среща в „Мандарин” – поде тя, за да се разсее от потискащите мисли.

— Няма много за разказване. Онзи тип просто искаше да се докопа до някои мръсни подробности от нашия брак – сви рамене Брам. – Но на кого му пука? Денят е прекрасен и никой от нас не е нещастен. Трябва да признаеш, че това е страхотна трета среща.

— Добър опит.

— Стига, Джорджи, откажи се. Забелязах как ме гледаш. Само дето не се облизваш.

— За нещастие, аз съм обикновено човешко същество, а ти си станал много по-секси, отколкото беше някога. Само ако беше реален мъж, а не надуваема гумена мъжка кукла…

Той преметна крака през шезлонга и се надвеси над нея като златния Аполон, спуснал се от Олимп, за да напомни на простосмъртните жени за последствията от опасните игри с боговете.

— Само още една седмица, Джорджи. Това е всичко, с което разполагаш.

— Или какво?

— Ще видиш.

Незнайно защо, ала думите му не й прозвучаха като заплаха.

Лора Муди дояде салатата и хвърли кутията в кошчето до бюрото в остъкления си офис, намиращ се на третия етаж в сградата на „Старлайт Артисте Мениджмънт”. Беше на четирийсет и девет, неомъжена и постоянно на диета, за да свали излишните четири и половина килограма, които според холивудските стандарти я превръщаха в неприлично дебела. Имаше мека и непокорна кестенява коса, без нито един посивял косъм; очи с цвят на отлежал коняк; и дълъг нос, който обаче отлично хармонираше с изразителната волева брадичка. Не беше нито красива, нито грозна, което в Ел Ей я превръщаше в невидима. Дизайнерските й рокли и костюми, задължителната униформа за холивудските агенти, никога не изглеждаха добре върху дребната й фигура. Дори да беше облечена в тоалет от „Армани”, винаги се намираше някой, който да й поръча да му донесе кафе.