Миро_Д - Unknown

— Извинявай, че не ти обърнах внимание, когато влязох. – Погледна отново към Джорджи. – Двамата никога не сме спали заедно. Кълна се. Кажи й, Брам.

— Ако не сме спали заедно – заговори той с най-дрезгавия си чувствен тон, – откъде ще зная, че на задника си имаш татуиран дракон?

— Защото аз ти казах. Не му вярвай, Джорджи. Не те лъжа. Знаеш, че излизах с него само защото родителите ми вдигнаха такава пушилка за това. – Измери с поглед Брам. Имайки предвид внушителния й ръст, трябваше само леко да повдигне очи. – Аз страдам от синдрома на противопоставянето. Правя всичко напук. В мига, в който някой ми каже да не правя нещо, това е първото, което ще сторя. Недостатък на характера.

Брам прокара длан по гърба й и снижи гласа си до съблазнително мъркане.

— Ако го знаех, докато двамата излизахме, щях да настоявам да не си сваляш дрехите.

Очите на Мег проблеснаха, променяйки цвета си от синьо-зелен в буреносно син.

— Сваляш ли ме?

— Не забравяй да го издрънкаш на Джорджи.

Мег посочи с пръст към приятелката си.

— Тя стои пред теб.

— Откъде знаеш, че ни слуша? Ако си й истинска приятелка, не й позволявай да остава сляпа за това, което се върши под носа й.

Джорджи повдигна вежди, сетне заглуши гласовете им с воя на блендера. За зла участ, бе забравила да завинти капака.

— Внимавай!

— Исусе, Джорджи…

Тя се опита да изключи блендера, но бутоните бяха хлъзгави и съдържанието му се разлетя из цялата кухня. Сместа от ягоди, банани, ленено семе, житни кълнове и моркови оплеска безупречно чистия плот, шкафовете, пода, както и скъпата маркова туника с цвят на пшеница, с която Джорджи се бе накиприла днес. Брам я избута настрани и изключи уреда, но не преди бялата му тениска да се обагри в яркоцветната каша.

— Чаз ще те убие – обяви той, забравил за съблазнителното мъркане. – Говоря сериозно.

Единствено Мег, която стоеше по-настрани, остана незасегната от лепкавото бедствие, ако не се брои късчето банан, което тя невъзмутимо облиза от ръката си.

— Коя е Чаз?

Джорджи грабна кърпата за чинии и трескаво започна да бърше туниката си.

— Спомняш ли си госпожа Данвърс, страховитата икономка от „Господарката на Мандърлей”?

Обиците на Мег от кост на тибетски вол се разлюляха.

— Четох книгата в колежа.

— Представи си я като вечно нацупена, груба, двайсетгодишна пънк рокаджийка, която властва над имението като сестра Рачид в „Полет над кукувиче гнездо”, и ще получиш Чаз, очарователната икономка на Брам.

Мег погледна към Брам, който припряно изхлузваше тениската си през глава.

— Не долавям помежду ви истинската силна любов.

Той грабна кухненската кърпа.

— Предполагам, че не си толкова проницателна, колкото си въобразяваш. Защо иначе ще се женим?

— Защото в последно време Джорджи не отговаря за действията си, а ти преследваш парите й. Мама казва, че си от тези момчета, които никога не порастват.

Джорджи не можа да сдържи ехидната си гримаса.

— Това може би обяснява защо мама Фльор отказва да те представлява.

Недоволното изражение на Брам щеше да бъде много по-впечатляващо, ако бузата му не беше украсена с лепкаво ленено семе.

— Тя не желае да представлява и теб.

— Само защото съм приятелка на Мег. Това може да се нарече конфликт на интереси.

— Не е съвсем вярно – изтъкна Мег. – Мама те обича като личност, Джорджи, но даже под смъртна заплаха няма да се съгласи да работи заедно с баща ти. Между другото, приятели, ще имате ли нещо против да ви се натреса за няколко дена?

— Да! – тутакси я отряза Брам.

— Не, разбира се, че не! – възкликна Джорджи и стрелна приятелката си с тревожен поглед. – Какво се е случило?

— Просто искам да прекарам известно време с вас, това е всичко.

Джорджи не остана особено убедена, но кой можеше да каже какво точно се върти в главата на Мег?

— Можеш да се настаниш в къщата за гости.

— Не, не може – настръхна Брам. – Кабинетът ми е в къщата за гости.

— Той заема само половината от къщата. Ти никога не влизаш в спалнята.

— Та ние сме женени едва от три седмици! – обърна се Брам възмутено към Мег. – Кой загубеняк ще се натрапи на младоженци по време на медения им месец?

Лекомислената и разсеяна Мег Коранда изчезна и на нейно място се появи дъщерята на Джейк Коранда с непреклонно лице като това на баща си в ролята му на справедливия, но безмилостен каубой Калибър.

— Този загубеняк, който иска да се увери, че интересите на най-добрата му приятелка са добре защитени, особено ако подозира, че същата тази приятелка навярно не е способна да се погрижи сама за себе си.