Миро_Д - Unknown

Джорджи прекоси забързано гаража след него.

— Почакай малко. Наистина ли ми казваш, че си купил правата, преди романът да стане бестселър?

Той закрачи към къщата.

— Бях пиян и имах късмет.

— Не мога да го отрека. Колко голям късмет?

— Много. Кейтлин можеше да продаде правата за сценария за двайсет пъти по-висока цена, отколкото аз й платих, нещо, което не спира да ми повтаря.

Джорджи притисна длан към гърдите си.

— Дай ми минута да дойда на себе си. Не зная кое ми е по-трудно да си представя – теб като продуцент или обстоятелството, че си прочел един сценарий от началото до края.

Той се отправи към кухнята.

— Пораснах доста от времената на „Скип и Скутър”.

— Ти така си мислиш.

— Вече не ми се налага да търся думи в речника. – Тя не очакваше той да каже нещо повече и се изненада, когато продължи: – За съжаление, имам проблем с финансирането.

Джорджи се закова на място.

— Ти май наистина искаш да осъществиш този проект?

— И без това няма какво друго да правя.

Това обясняваше всички мистериозни разговори, но не и защо Брам го пазеше в такава тайна. Той захвърли ключовете на колата върху кухненския плот.

— Бедата е там, че срокът за правата изтича след по-малко от три седмици и ако дотогава не събера нужните пари, Кейтлин ще си възвърне правата върху сценария.

— И ще стане значително по-богата.

— Тя не се интересува от нищо друго, освен от пари. Мразеше майка си. Ще продаде „Къща на дървото” дори на студио за анимационни филми, ако й направят най-изгодното предложение.

Джорджи никога досега не бе държала правата на книга или сценарий, но горе-долу знаеше какви са правилата. Този, който държеше правата – в случая Брам – разполагаше само с определено време, за да осигури финансиране на проекта, преди срокът да изтече и правата да се върнат на първоначалния собственик. И тъй като заплащайки за сценария, Брам бе изпразнил банковата си сметка до дъно, най-после ставаше ясно защо толкова усилено се подмазваше на Рори Кийн.

— Доколко близо си до започването на снимките на „Къща на дървото”? – попита тя, макар вече да подозираше отговора.

Брам извади бутилка минерална вода от хладилника.

— Много близо. Ханк Питърс хареса сценария и изрази желание да го режисира, така че неговото участие ще привлече внимание. С подходящ актьорски състав ще можем да заснемем филма с много малък бюджет, което е допълнителен плюс.

Питърс беше голям режисьор, но Джорджи не можеше да си представи, че ще се съгласи да работи с такъв ненадежден човек като Брам Шепърд.

— Ханк само е проявил интерес или се е съгласил да снима филма?

— Интересува се от реализацията на филма. Освен това имам кандидат за ролята на Дани Граймс. Това е част от сделката.

Граймс, главният герой на книгата, беше сложен и многопластов характер и не беше учудващо, че мнозина актьори щяха да проявят интерес към ролята.

— И кой е кандидатът за ролята?

Брам отвинти капачката на бутилката с минерална вода.

— А ти как мислиш?

Тя се втренчи за секунда в него, сетне простена:

— О, не… Само не и ти.

— Няколко урока по актьорско майсторство… и ще се справя.

— Но ти не можеш да изиграеш тази роля. Граймс е дълбок и противоречив образ, объркан, разкъсван от съмнения… Ще станеш за смях на цял Холивуд. Нищо чудно, че не можеш да осигуриш финансиране.

— Много ти благодаря за доверието. – Той отпи голяма глътка от водата.

— Наистина ли си обмислил всичко? Успешните продуценти никога не биха работили с ненадежден актьор. А настояването ти да играеш главната роля… никак не е разумно.

— Мога да се справя.

Настоятелността му я объркваше. Брам, когото Джорджи познаваше, се интересуваше единствено от удоволствията. Запита се дали наистина го познаваше толкова добре, колкото смяташе. И не само заради интереса му към „Къща на дървото”… Очевидно беше, че Брам не употребяваше наркотици и всеки ден прекарваше по няколко часа в кабинета. Дори се бе отървал от някогашните си отвратителни приятели, което беше странно за човек, който не бе свикнал да е сам. Алкохолът и болезнената му арогантност оставаха последните му пороци.

— Отивам да поплувам – обяви той и тръгна към басейна.

Джорджи се качи в стаята си и се преоблече в шорти и тениска. Ако сценарият беше толкова добър, колкото твърдеше Брам, навярно всички в града чакаха да изтече срокът на правата му, за да се опитат да се докопат до проекта. Главната роля щеше да бъде поверена на някой актьор, който в момента е на гребена на вълната на славата, вместо на такъв, притежаващ нужните качества да изиграе сложен и противоречив образ като Дани Граймс. И в двата случая това нямаше да е Брам. Той се бе превъплътил блестящо в образа на Скип Скофийлд, но нямаше нужните способности, нито достатъчна дълбочина и умение да пресъздаде един по-емоционален и труден характер като този на главния герой от „Къща на дървото”, особено имайки предвид повърхностните роли, които бе играл оттогава.