Миро_Д - Unknown

Само един-два пъти рискуваха да излязат поотделно. Наистина Брам се измъкна два пъти за тайнствените си срещи. Джорджи взе няколко урока по танци, веднъж се осмели да излезе на ранна сутрешна разходка и изпрати щедър анонимен чек на фонда, подпомагащ гладуващите хаитяни. Но като цяло не се отделяха един от друг. По негов съвет Джорджи прибягна към любимия трик на знаменитостите, алчни за вниманието на пресата – сменяше дрехите си по няколко пъти на ден, тъй като всеки нов тоалет означаваше, че таблоидите ще купят поредната снимка. Каква тъжна ирония на съдбата. През изминалата година тя старателно избягваше публичност, а сега бе принудена постоянно да е на показ.

До този момент посетителите в кафенето се задоволяваха само да ги зяпат, но сега към масата им се приближи младеж с провиснала козя брадичка и фалшив ролекс.

— Ще ми дадете ли автограф?

Джорджи винаги охотно раздаваше автографи на истинските си почитатели, но нещо й подсказваше, че тези автографи още в края на деня ще цъфнат за продажба в eBay.

— Достатъчно е само един подпис – добави младежът, с което потвърди подозренията й.

Джорджи пое чисто белия лист и химикалката, които й подаде.

— Как се казваш? – попита тя.

— О, няма нужда от името.

— Настоявам.

Автограф, адресиран до конкретно лице, губеше стойността си. Хитрецът нацупи недоволно устни, осъзнал, че е отгатнала номера му, и промърмори недоволно през зъби: „Хари”. Тя написа: „На Хари с цялата ми любов”. На следващия ред съзнателно сгреши фамилията си, така че автографът да изглежда фалшив. Междувременно Брам надраска без много да му мисли „Майли Сайръс” върху подадения му друг лист хартия.

— Много благодаря – промърмори ядосано младежът, смачка на топка двата листа и се отдалечи.

— Що за живот е това? – промърмори Брам и се отпусна отвратено на стола.

— Такъв е животът ни в момента и трябва да се постараем да извлечем най-доброто.

— Направи ми услуга и ми спести саундтрака от „Ани”.

— Ти си голям черногледец – контрира Джорджи и напук затананика песента „Утре” от мюзикъла „Ани”.

— Достатъчно! – Той скочи на крака. – Да се махаме от тук.

Хванати за ръце, двамата закрачиха по тротоара. Тъмнорусата му коса блестеше на слънцето, нейната отчаяно се нуждаеше от подстригване, а папараците се влачеха подире им. Разходката продължи доста дълго.

— Нужно ли е да се спираш да говориш с всяко хлапе, което видиш? – промърмори недоволно Брам.

— Фотографите си припадат по подобни сцени. – Джорджи не му призна, че наистина обичаше да говори с деца. – Ти най-малко имаш право да се оплакваш. Колко пъти бях принудена да стърча като пътен знак, докато флиртуваше с други жени?

— Онази, последната, беше на не по-малко от шейсет.

Освен това имаше голяма бенка на лицето и беше безвкусно гримирана, но Брам се възхити на обиците й и дори я дари с един от прочутите си погледи, способни да разтопят всяко женско сърце. Джорджи беше забелязала, че правеше това доста често – подминаваше блестящи красавици, за да спре и да си побъбри с грозноватите им безцветни посестрими. И за няколко мига умееше да ги накара да се почувстват красиви.

Джорджи не понасяше, когато той вършеше добри дела.

При все това по принцип лошото му настроение повдигаше нейното и когато зърна един хубав цветарски магазин, тя го повлече през вратата. Вътре ухаеше приятно, навсякъде се виждаха изящно подредени цветя и продавачката ги остави сами. Джорджи дълго оглежда стилните букети и накрая избра един от перуники, рози и лилии.

— От теб.

— Винаги съм бил щедър.

— Но ще изпратиш сметката на мен, нали?

— Печално, но факт.

Преди да стигнат до касата, мобилният му иззвъня. Брам погледна дисплея и изключи телефона, без да отговори. Джорджи беше забелязала, че той постоянно разговаряше с някого, но рядко го правеше на място, където би могла да го подслушва. Той понечи да го прибере в джоба, но тя протегна ръка.

— Дай ми го за малко, може ли? Трябва да се обадя, а съм забравила своя.

Брам й го подаде, но вместо да набере някакъв номер, Джорджи прегледа бързо списъка с последните обаждания.

— Кейтлин Картър. Сега зная фамилното име на любовницата ти.

Той дръпна телефона от ръката й.

— Престани да шпионираш. Тя не ми е любовница.

— Тогава защо не говориш с нея в мое присъствие?

— Защото не желая.

Брам се насочи с букета към касата. Когато се спря близо до цветарската количка, аранжирана с кичести цветя и нежни пъпки в пастелни тонове, младата жена бе поразена от контраста между самоуверената му мъжественост и тези изящни цветове. Отново я прониза онзи смущаващ сексуален копнеж. Тази сутрин си намери предлог да тренира с него само за да може да се любува на полуголото му тяло.