Миро_Д - Unknown

Унизително, но напълно разбираемо. Дори беше малко горда от себе си. Въпреки скандала, предизвикан от снимките, тя изпитваше най-елементарна, животинска похот, нямаща нищо общо с нормално любовно влечение или дори привързаност. Типично мъжко поведение.

На излизане от магазина Брам й даде цветята. Бяха имали редкия късмет да намерят свободно място за паркиране недалече от магазина, но все пак се наложи да се промушват през тълпата от шумни папараци, заградили тротоара отпред.

— Брам! Джорджи! Погледнете насам!

— Сдобрихте ли се?

— Подмазваш се на жена си с цветя, а, Брам?

— Джорджи! Насам!

Брам я притегли към себе си.

— Отдръпнете се, момчета. Ще ни задушите.

— Джорджи, чух, че си се срещнала с адвокат.

Брам побутна якия фотограф, приближил се прекалено близо.

— Казах да се отдръпнете!

Незнайно откъде, сред гъмжащия рояк изникна Мел Дъфи и насочи обектива си към тях.

— Хей, Джорджи. Ще направиш ли някакъв коментар за спонтанния аборт на Джейд Джентри?

Затворът на фотоапарата щракна.

Джорджи почувства, че й призлява. Завистта й по някакъв начин бе отровила беззащитния зародиш. Дъфи ги осведоми, че спонтанният аборт се случил в Тайланд преди близо две седмици, само няколко дни след женитбата й в Лас Вегас, когато Ланс и Джейд са смятали да се присъединят към членовете на специална комисия на ООН. Пиарът им бе съобщил тъжната новина, добавяйки, че двойката е дълбоко покрусена от загубата, но лекарите са ги уверили, че няма причина, поради която да не могат да имат други деца. Всички онези есемеси, които й изпращаше Ланс…

Брам не каза нищо, докато почти не стигнаха у дома. Тогава изключи радиото и й хвърли изпитателен поглед.

— Кажи ми, че не си го приела прекалено присърце.

Коя нормална жена би възненавидяла едно невинно неродено дете? Отвращаваше се от себе си.

— Аз? Разбира се, че не. Просто е тъжно, това е всичко. Естествено, че ми е болно заради тях.

Разбиращото му изражение я накара да се извърне. Тя имаше нужда от жиголо, не от психиатър. Намести тъмните си очила.

— И на най-злия си враг не пожелавам подобно нещастие. Може би не биваше да се разстройвам толкова, когато узнах за бременността й. Това е съвсем естествено.

— Случилото се няма нищо общо с теб.

— Зная.

— Умът ти го знае, но ти губиш способността да разсъждаваш трезво, когато става дума за нещо, свързано със Загубеняка.

Нервите й не издържаха.

— Той току-що е изгубил детето си! Дете, което аз не исках да се роди.

— Знаех си! Знаех си, че ще си въобразиш, че по някакъв начин си виновна. Стегни се, Джорджи, бъди по-корава.

— Смяташ, че съм се разкиснала? Но аз съм достатъчно стегната и корава, след като се справям с този брак, нали?

— Това не е брак, а партия шах.

Той беше прав, но на Джорджи й бе дошло до гуша от всичко.

Изминаха останалия път до къщата в мълчание, но след като паркира колата в гаража, Брам не побърза да слезе, а остана да седи на мястото си. Свали очилата си и се заигра с тях.

— Кейтлин е дъщеря на Сара Картър.

— Писателката? – Джорджи свали ръка от дръжката на вратата.

— Тя почина преди три години.

— Помня.

Имайки предвид вкуса за жени на Брам, тя предполагаше, че Кейтлин е някоя тъпа блондинка с пищен бюст, ала това бе малко вероятно, след като нейна майка е писателката Сара Картър. Картър беше автор на няколко трилъра, но нито един нямаше успех. Няколко години преди тя да почине, едно малко издателство бе откупило правата на „Къща на дървото”, непубликувана досега творба. Романът постепенно привлече вниманието на публиката, не след дълго се изкачи в класациите за най-продавани книги и стана любимо настолно четиво в литературните клубове. Като всички останали, Джорджи се влюби в книгата.

— С Кейтлин бяхме гаджета, когато книгата излезе за пръв път – рече Брам. – Преди да оглави класациите на бестселърите. Тя ми спомена, че преди да умре, майка й написала сценарий по романа. Позволи ми да го прочета.

— Сара Картър сама е написала сценария по романа си?

— При това дяволски хубав. Купих правата за него два часа след като го прочетох.

Джорджи едва не се задави.

— Ти държиш филмовите права на „Къща на дървото”? Ти ?

— Бях пиян и не осъзнавах в какво се забърквам. – Брам слезе от колата, неотразимо привлекателен и безотговорен, както винаги.