Миро_Д - Unknown

Поне в момента беше сам. Да наблюдава ежедневните упражнения на Джорджи, се бе превърнало в истинско мъчение за него. Преди тренировката тя завързваше косата си на опашка, така че дори тилът й се превръщаше в неустоимо сексуално изкушение. А като се добавят и онези безкрайно дълги крака…

Какво по-красноречиво доказателство за падението му, след като най-съкровеното му желание беше да се впусне в мръсни креватни игрички с малкото сираче Ани.

Ала той не можеше да я пренебрегне толкова лесно, както самата тя се пренебрегваше. Тя притежаваше неосъзната чувственост, пред която бледнееха големите цици и нагласените сексапилни пози. Никой нямаше да види Джорджи Йорк да демонстрира публично прелестите си.

Или дори насаме… Нещо, което Брам напоследък все по-решително възнамеряваше да промени. Тя може и да ненавиждаше съдържанието, но определено харесваше опаковката. Джорджи още не го знаеше, но наближаваше краят на безсмислено пропилените й дни в страдания по Загубеняка.

Кой твърдеше, че Брам се интересува единствено от себе си? Освобождението на Джорджи Йорк се бе превърнало в негов първостепенен граждански дълг.

12

Изминаха още два дни. Джорджи беше в кухнята, опитвайки се да приготви един от невероятно вкусните коктейли на Чаз, когато чу шум откъм входната врата на къщата. След секунди в кухнята се втурна Мег Коранда като игрива млада хрътка, изхвърляна толкова пъти от школи за обучение и дресиране на кучета, че собствениците най-сетне са се отказали да я тренират. В конкретния случай нейните собственици бяха обожаващите я родители – екранните легенди Джейк Коранда и Фльор Савагар, „бляскавото момиче”, жената, чието лице някога красеше кориците на най-търсените модни списания, а сега беше влиятелна собственица на най-престижната актьорска агенция в страната.

Мег се хвърли на врата на Джорджи, донасяйки със себе си уханието на тамян.

— Мили боже, Джорджи! Чух новината едва преди два дни, когато се обадих у дома, и се качих на първия самолет. Бях в един фантастичен ашрам – напълно изолиран от света и дори хванах въшки по главата! Но си струваше. Мама казва, че напълно си откачила.

Джорджи прегърна горещо Мег, като тайничко се надяваше, че въшките са едно от преувеличенията на двайсет и шест годишната й приятелка, макар че подстриганата й почти нула номер тъмнокестенява коса не вещаеше нищо добро. Но пък и прическите на Мег се променяха според годишния сезон, а червената точка между веждите и дългите полюшващи се обици, които, съдейки по вида им, навярно бяха изработени от кост на тибетски вол, караха Джорджи да подозира, че приятелката й може би се е пристрастила към екстравагантна шикозна имитация на монашеската мода. Впечатлението се допълваше от грубите кожени сандали и прозрачната кафява блуза. Само джинсите й бяха стопроцентово лосанджелиски.

Мег беше висока и стройна като тръстика, наследила големите ръце и стъпала на майка си, но не и своеобразната й красота. Вместо това Мег бе взела неправилните черти на баща си, кестенявите му коси и мургавата кожа. В зависимост от светлината, очите на Мег ставаха сини, зелени или кафяви, променливи като настроението й. Мег беше по-малката сестра, за която Джорджи винаги бе мечтала, и тя безкрайно я обичаше, но това не я правеше сляпа за недостатъците й. Приятелката й беше разглезена и импулсивна, цели метър и седемдесет и осем сантиметра бликаща енергия, добри намерения, добро сърце и почти пълна безотговорност в стремежа да надмине знаменитите си родители.

Джорджи я стисна за раменете.

— Как можа да изчезнеш за толкова дълго, без да се обадиш на нито една от нас? Затъжихме се за теб.

— Бях отрязана от цивилизацията, напълно загубила представа за времето. – Мег се бе отдръпнала достатъчно от приятелката си, за да зърне блендера, в който розовееше някаква съмнителна на вид каша. – Ако това е алкохол, искам една чаша.

— Едва десет сутринта е.

— Не и в Пенджаб. Започвай отначало и ми разкажи всичко.

На прага се появи Брам, който навярно й бе отворил вратата.

— Е, как върви дългоочакваната среща между старите приятелки?

Мег изтича към него. Двамата бяха излизали заедно, въпреки протестите на Джорджи, Саша, Ейприл и родителите на Мег. Мег се кълнеше, че никога не са били любовници, но Джорджи малко се съмняваше. Сега Мег го прегърна през кръста.