Миро_Д - Unknown

Тъкмо пъхаше крака в най-удобните си сандали, когато изведнъж я осени прозрение.

— Копеле!

Джорджи се спусна надолу по стълбите, прекоси на бегом верандата и хукна към басейна, където плуваше Брам.

— Негодник! Няма никакво продължение на „Скип и Скутър”! Това е било димна завеса, за да скриеш истинските си намерения.

— Казах ти, че няма продължение – парира Брам и се гмурна под водата.

— Но ти ме накара да мисля, че ще има! – нападна го Джорджи веднага щом той изплува на повърхността. – Този глупав фиктивен брак… Моите пари бяха само бонус, нали? „Къща на дървото” е истинската причина да се съгласиш да участваш в плана ми. Точно сега не можеш да си позволиш да бъдеш вторият мъж, разбил сърцето на милата сладка Джорджи Йорк. Не и когато искаш големите шефове на студия да повярват, че си станал порядъчен гражданин, и да те приемат на сериозно.

— Какво те засяга това?

— Засяга ме, не обичам да ме лъжат – тросна се тя.

— Имаш работа с мен. Какво друго очакваше?

Тя се приближи до бетонния край на басейна, а Брам заплува към водопада.

— Ако хората повярват, че по някакъв начин си прихванал от моята порядъчност и надеждност, имаш големи шансове да заснемеш този филм, нали?

— Не бива да наричаш свещените връзки на брака „глупави” – укори я той.

— Какви свещени връзки? Каза ми истината само защото искаш да се намъкнеш в гащите ми!

— Аз съм мъж, можеш да ме съдиш.

— Не желая никога повече да разговарям с теб. До края на дните си – изсъска Джорджи и се отдалечи.

— Нямам нищо против! – подвикна мизерникът след нея. – Освен ако не възнамеряваш да ми нашепваш мръсни думички. Мразя жените, които дрънкат твърде много в леглото.

Телефонът, който той бе оставил върху бетонната платформа до басейна, иззвъня. Той доплува до ръба и го грабна. Тя се спря, за да слуша.

— Скот… Как си? Да, наистина е лудост… – Прехвърли го на другото ухо и се заизкачва по стълбичката. – Не ми се ще да се впускам в подробности по телефона, но разполагам с нещо, което ще те заинтригува. Да се срещнем на по едно питие утре следобед в „Мандарин”, за да поговорим на спокойствие. – Той се намръщи. – В петък сутринта? Добре. Дотогава ще задвижа едно-две неща. Извинявай, но бързам. Закъснявам за една среща.

Той затвори телефона и грабна кърпата.

Джорджи тропна възмутено с крак.

— Закъсняваш за среща?

— Това е Ел Ей. Винаги приключвай пръв разговора.

— Ще го запомня. Държа да те осведомя, че няма да получиш нито стотинка от мен.

Вместо да се върне в къщата, тя се втурна към кабинета му. Представата, че Брам е готов да работи над нещо, я разстройваше и объркваше. Но поне признанието му за сценария й бе дало достатъчно храна за размисъл и я бе отвлякло от терзанията за загубата на нероденото бебе на Ланс.

Разряза тиксото, с което бе облепена кутията, която се предполагаше, че съдържа сценария за продължението на „Скип и Скутър”, и пред погледа й лъсна купчина порносписания, върху които се мъдреше самозалепващо се синьо листче с посланието: „Действителността е за предпочитане”.

Докато крачеше към фитнес залата, Брам се питаше що за глупава мигновена слабост го бе накарала да разкаже на Джорджи за „Къща на дървото”. Но тя изглеждаше толкова нещастна, когато узна за бебето на Ланс и Джейд – онова нейно прекалено развито чувство за отговорност отново бе взело връх – че незнайно как истината се изплъзна от устата му, за което мигом съжали. И без това провалът висеше над него като гигантска зловеща гъба след атомен взрив. Шансовете му за успех бяха почти нулеви, така че колкото по-малко хора знаеха какво означава за него „Къща на дървото”, толкова по-добре. Това важеше особено за Джорджи, която с нетърпение очакваше поредния му провал.

Не си направи труда да преобуе мокрите бански и отиде направо във фитнес залата. Преди два дни се бе появила балетна станка. Още едно нахлуване в личното му пространство. Какво щеше да прави с живота си, ако „Къща на дървото” му се изплъзнеше? Да се върне отново към изтърканите и скучни роли на богати безделници? Само при мисълта за това стомахът му се преобърна.

Сложи в плейъра диск на Ашър и изгледа с омерзение елипсовидния тренажор. Искаше да бъде някъде навън, да тича на воля с километри по хълмовете, както бе свикнал, но благодарение на злощастната ласвегаска авантюра беше заключен в дома си като в затвор.