Миро_Д - Unknown

— Здравей, Лора.

Като чу гласа на Пол Йорк, тя едва не събори бутилката с диетична пепси-кола. Сега щеше да си плати, задето цяла седмица избягваше да отговаря на обажданията му. Пол беше много хубав мъж, с гъста, стоманеносива коса и правилни черти на лицето, но под впечатляващата външност се спотайваше характер на затворнически надзирател. Днес беше облечен в обичайната си униформа – сив панталон и светлосиня риза, със затъкнати в малкото й джобче слънчеви очила „Рей Бан”. Безгрижната му походка не можеше да я заблуди. Пол излъчваше ленивата, но опасна грация на кобра.

— Изглежда, напоследък си добила навика да не вдигаш телефона си – рече той.

— Тук беше истинска лудница. – Лора зашари с крака под бюрото, търсейки сандалите, които бе изритала преди малко. – Смятах днес да ти позвъня.

— С пет дни закъснение.

— Пипнах стомашен грип.

Тя откри единия сандал и се насили да си припомни всичко, което я възхищаваше у него. Той се вписваше напълно в стереотипа на властния и надменен баща на кинозвезда, но беше отгледал и възпитал прекрасна дъщеря. За разлика от много други деца звезди, Джорджи никога не се бе озовавала в клиника за наркомани или алкохолици. Не бе сменяла гаджетата си като носни кърпички, нито бе „забравяла”, че не носи бельо, когато слизаше от автомобил. Освен това Пол беше безупречно стриктен в управлението на парите й, вземаше доста скромен процент за работата си, така че да живее комфортно, но не и в показен разкош. Собствените му амбиции бяха единственото, от което не можеше да предпази дъщеря си.

Пол отиде до стената при дивана и започна бавно да оглежда дипломите, почетните грамоти и снимките на Лора в компанията на различни знаменитости, които никога не бе представлявала. Джорджи беше единствената й изтъкната клиентка и основният източник на доходите й.

— Искам Джорджи да участва в проекта на Грийнбърг – заяви Пол.

Учудващо и за самата нея, Лора успя да задържи усмивката на устните си.

— Историята за бимбо* вампирката? Интересна идея. – Ужасна идея.

[* Американски жаргон, означаващ младо момиче с повече силикон, отколкото интелект, обсебено от дрехи и мъже. – Б.пр.]

— Сценарият е великолепен – рече той. – Останах впечатлен от таланта и находчивостта на автора.

— Наистина е увлекателен и забавен – съгласи се агентката. – Всички говорят за него.

— Джорджи ще внесе нов аспект в сюжета.

Пол отново пренебрегваше желанията на дъщеря си. Героинята в „Отмъщението на бимбо вампирката”, въпреки забавните сцени и остроумния диалог, беше точно от онези роли, от които Джорджи искаше завинаги да се отърси.

Лора забарабани с нокти по бюрото.

— Ролята е написана все едно за нея. Жалко, че Грийнбърг твърдо е решил да вземе за нея драматична актриса.

— Той само си въобразява, че знае какво иска.

— Сигурно си прав. – Лора завъртя очи. – Обаче той смята, че присъствието на сериозна драматична актриса ще придаде повече достоверност на сценария.

— Не съм казал, че ще бъде лесно. Заработи своите петнайсет процента и го накарай да я прослуша. Кажи му, че Джорджи направо се е влюбила в сценария и го иска повече от всичко на света.

— Разбира се. Веднага ще поговоря с него. – Как, по дяволите, щеше да убеди Грийнбърг да се срещне с Джорджи? Повече вярваше в способността на Пол да застави дъщеря си да приеме роля, която тя не желае.

— Знаеш ли… – Така и не успя да намери втория сандал, затова не можеше да стане, което даваше на Пол възможност да се извисява доминиращо над бюрото й. – Снимките започват следващия месец, а Джорджи си взе шестмесечен отпуск.

— Аз ще се погрижа за Джорджи.

— Всъщност тя в момента е на меден месец и…

— Казах, че ще се погрижа за нея. Когато разговаряш с Грийнбърг, не забравяй да изтъкнеш комедийния й талант и каква голяма част от дамската аудитория се отъждествява с нея. Познаваш всички хватки и номера в занаята. Напомни му за огромното внимание на пресата към Джорджи. Това ще помогне билетите да се разпродават като топъл хляб.

Не непременно. Славата на Джорджи като любимка на таблоидите никога досега не се бе отразила върху бокс офис класациите на филмите й. Лора побутна нервно бележника върху бюрото си.

— Да, ами… знаеш, че ще направя всичко възможно, но не бива да забравяме, че това е Холивуд.

— Никакви извинения. Постарай се да стане, Лора. При това бързо. – Пол кимна кратко и излезе.

Главата й пулсираше от болка. Преди шест години Лора беше на седмото небе от щастие, когато Пол я избра сред всички агенти на „Старлайт”. Сметна го за голям успех, закъсняло признание за десетте години упорит труд, в продължение на които бе засенчвана най-безсрамно от млади напористи кандидати за слава, завършили университетите от Айви лигата, непритежаващи и половината от опита й. Тогава Лора не разбра, че е сключила сделка с дявола – дявол с името Пол Йорк.