Миро_Д - Unknown

Мечтата й да стане една от влиятелните агенти в Холивуд сега изглеждаше смехотворна. Тя не притежаваше нито дързостта, нито светкавичните реакции на колегите си. Пол я бе наел по една-единствена причина – нуждаеше се от покорна марионетка, която можеше да контролира, а обиграните и утвърдени агенти на „Старлайт” нямаше да играят по свирката му. Прехраната й, всичко, което притежаваше, включващо луксозния й апартамент, зависеше от способността й да изпълнява желанията на Пол.

Някога се гордееше със самостоятелността и решимостта си да отстоява професионалните си преценки. Но сега едва си спомняше какво означават тези думи.

През следващите четири дни Брам се срещна с друг потенциален инвеститор, който, както и останалите, не изгаряше от желание да рискува, влагайки пари в неособено надеждно начинание.

Джорджи взе още два урока по танци, скъси косата си с два сантиметра и продължи да се терзае за бъдещето си. Когато депресията й се задълбочи, тя се опита да убеди Мег да обиколят магазините, но приятелката й добре познаваше Холивуд.

— Ако исках физиономията ми да лъсне по страниците на „Ю Ес Уикли”, щях да изляза с родителите ми. Вие, приятели, сте си избрали този начин на живот. Не и аз.

Вместо това Мег отиде да поязди, а Джорджи бе принудена да изтърпи един нелек обяд с баща си в най-модния ресторант в града, където двамата се настаниха в тапицирано с кожа сепаре, под екстравагантен полилей от стоманени пластини.

— Сценарият на „Отмъщението на бимбо вампирката” е блестящо написан и наистина забавен – подхвана той, докато похапваше от салатата с парченца крехко месо на грил. – Знаеш колко рядко се среща подобно съчетание.

Той побутна панерчето с хляб към нея, но Джорджи нямаше апетит. През последните две седмици Чаз всеки ден я угощаваше с планини от макарони със сирене и огромни порции лазаня. Сега костите й не изпъкваха толкова силно, а страните й не приличаха на дупки, зейнали след фатален взрив, макар че Джорджи не беше съвсем уверена в благородните намерения на икономката на Брам.

— Сигурна съм, че филмът ще има поразителен успех. Но… – Младата жена порови из купата с ризото с лимон, опитвайки се да мобилизира всичките си сили, за да отстои решението си. Ставаше дума за нейния живот, за нейната кариера и тя трябваше самостоятелно да следва избрания път. – Омръзна ми да играя лекомислени празноглавки. Посветих доста време на комедиите и не желая повече да участвам в подобни филми. Нужно ми е ново предизвикателство, нещо по-дълбоко и сериозно, което истински ще ме вдъхнови и ще ми помогне да покажа таланта си в друга светлина.

Не си направи труда да спомене шестмесечния отпуск, който бе извоювала с толкова усилия. Сега се налагаше да се върне на работа колкото може по-скоро, за да не прекарва толкова време в компанията на Брам.

Баща й се облегна на стената.

— Не ставай банална, Джорджи – скастри я той. – Поредната комедийна актриса, мечтаеща да изиграе Лейди Макбет. Прави това, за което те бива.

Джорджи нямаше да се остави да я пречупи.

— Откъде мога да съм сигурна, че нямам талант за други роли, след като никога не съм имала шанса да ги изиграя?

— Имаш ли представа колко се потруди Лора, за да ти уреди среща с Грийнбърг?

— Тя би трябвало първо да говори с мен – промърмори Джорджи. Сякаш на Лора изобщо щеше да й хрумне да се посъветва първо с нея!

Пол свали очилата си и разтри очи. Изглеждаше уморен и Джорджи мигом се почувства виновна. Животът му никак не беше лек. Беше останал вдовец на двайсет и пет години с четиригодишна дъщеря на ръце. Баща й бе посветил живота си, а тя му се отплащаше с недоволство и обида. Той отново надяна очилата си и взе вилицата, но веднага я остави.

— Предполагам, че това твое бездействие…

— Не си справедлив! – прекъсна го тя.

— В такъв случай нежеланието ти да се съсредоточиш и да се захванеш за работа навярно се дължи на влиянието на Брам. Откровено казано, страхувам се, че ще зарази и теб с безотговорността и непрофесионализма си.

— Брам няма нищо общо с това.

Докато ровеше из ризотото си, тя чакаше баща й да изтъкне колко по-сговорчива и разумна е била, докато беше омъжена за Ланс. Баща й и Ланс имаха едно и също мнение по всички въпроси и понякога Джорджи си мислеше, че Ланс би трябвало да е негово дете, а не тя.