Миро_Д - Unknown

Джорджи се опули изумено насреща му. Беше посред нощ, да не си беше изгубил ума?

— Друг път. Трябва да дочета някои материали. – Рори го измери студено, след което слиса окончателно Джорджи с една бърза прегръдка. – Ще ти се обадя веднага щом говоря с охранителната фирма. – Извърна се към Брам. – Бъди добър с нея. И, Джорджи, ако ти е нужна помощ, не се колебай да се обърнеш към мен.

Престорено жизнерадостното и дружелюбно настроение на Брам тутакси се изпари.

— Ако Джорджи има нужда от помощ, аз ще се погрижа за нея – процеди той.

— Сигурна съм, че ще го направиш – отвърна Рори, макар че тонът й подсказваше, че определено се съмнява в това. След тези думи тя се обърна и се отдалечи с пистолет, скрит между гънките на нощницата.

— Ако таблоидите публикуват някоя от тези снимки, няма да им се размине – закани се Брам, след като се озоваха от другата страна на оградата в техния имот.

— Навярно няма да посмеят – рече Джорджи. – Поне не в Америка. Но в Европа има достатъчно голям пазар, а и те ще ги пуснат в интернет. И ние няма да можем да направим нищо.

— Ще ги съдим.

— Бракът ни ще е приключил много преди делото да стигне до съда.

— И какво предлагаш? Просто да забравим за цялата свинщина? Това не те ли притеснява?

Истината беше, че се чувстваше вцепенена отвътре.

— Ненавиждам всичко това – пророни Джорджи.

Прекосиха мълчаливо двора. Всъщност не би трябвало да е разстроена, помисли си младата жена. Тези снимки щяха да придадат правдоподобност на тяхната пародия на брак. Но тя се чувстваше почти толкова осквернена, както в деня, когато папараците тикнаха в лицето й ехографската снимка на бебето на Ланс.

— Отивам да си легна – рече тя, когато стигнаха до къщата. – Сама.

— Ти губиш.

Вече се изкачваше по стъпалата, когато едно интересно късче от пъзела „Брам Шепърд” си дойде на мястото.

— Рори е свързана по някакъв начин с твоя проект за продължение на сериала, нали? Затова преди две седмици й се мазнеше в „Айви”. И тази неуместна покана да дойде на гости на претоплени канелени рулца…

— Бейби, подмазвам се на всеки, който може да ми даде прилична роля.

— Колко жалко! Но признавам, че ми доставя огромно удоволствие да гледам как се мазниш и унижаваш.

— В името на кариерата съм готов на всичко – заяви безгрижно той.

Беше изключено да заспи, затова Брам се отправи към басейна. Замислен за това, колко сложен бе станал животът му, младият мъж се съблече и се гмурна във водата. Надяваше се, че тази идиотска женитба ще улесни нещата за него, но не бе предвидил приятелското и закрилническо отношение на Рори към Джорджи.

Обърна се по гръб и остана да лежи на повърхността. Всеки път, когато се опитваше да се измъкне от ямата, в която бе пропаднал, нещо се срутваше и той затъваше все по-надолу. Джорджи мислеше, че всичко е заради парите. Тя не знаеше, че той много повече се нуждае от порядъчност. И Брам не искаше тя да го узнае. Предпочиташе Джорджи да го смята за разпасания негодник, какъвто винаги е бил. Животът си беше негов и той нямаше да я допусне до нищо съкровено и значимо в него.

Невинаги е бил самотник. Тъй като на практика бе отраснал като сирак, той с настървение се опита да си създаде измислено семейство от момчетата, които се навъртаха около него и накрая му забиха нож в гърба. Брам ги смяташе за свои приятели, а те само го използваха – харчеха парите му, облагодетелстваха се от връзките му – и накрая му скроиха онзи гаден номер с порно видеото. Той получи добър урок. Ако искаш да достигнеш върха, трябва да го направиш сам.

Джорджи не беше използвачка, но той нямаше намерение да я остави да се рови в душата му. Не желаеше тя да разбере колко наложително беше за него да си изгради нов, почтен живот. Тя го познаваше достатъчно отдавна, беше видяла твърде много, с нея беше лесно да се разговаря и имаше реална опасност в някой миг да си излее душата. Но Брам не можеше да допусне Джорджи да стане свидетел на падението му, а вероятността за това с всеки изминал ден ставаше все по-реална.

Джорджи му беше нужна, за да възстанови репутацията си, и разбира се, за секс. Колкото и да му се искаше да ускори последното, отвратителното му поведение през онази нощ на яхтата явно бе оставило дълбоки следи у нея и затова се налагаше да й даде толкова време, колкото й бе нужно… и чак тогава капанът щеше да щракне.