Миро_Д - Unknown

— Какъв мъж? Пред себе си виждам само едно пораснало прекалено бързо хубавичко момче.

— Стига празни приказки, Джорджи. Заради теб се отказах от много неща, но няма да се откажа и от секса.

Тя знаеше, че няма да може дълго да избягва леглото му. Ако не му даде това, което иска, той нямаше да се поколебае да потърси някоя, която няма да му откаже прелестите си. Мразеше да се чувства като уловена в капан.

— Ти престани с празните приказки – тросна се Джорджи. – И двамата знаем, че шансът да бъдеш верен съпруг е по-малък от банковата ти сметка.

— Аз не съм Ланс Маркс.

— Точно така. Ланс ми изневери само с една жена. Докато при теб – ще бъдат легиони. – Размаха пръст пред съвършеното му лице. – Веднъж вече ме унизиха публично. Наречи ме прекалено чувствителна, но не желая да се случи отново.

— Шест месеца мога да се задоволя само с една жена. – Брам насочи поглед към гърдите й. – Ако е достатъчно добра в леглото, за да поддържа интереса ми.

Той нарочно я дразнеше и предизвикваше, но думите му я засегнаха болезнено и язвителният й отговор съвсем не прозвуча толкова язвително.

— В такъв случай очевидно имаме проблем.

Брам се намръщи.

— Хей, само аз имам право да те поставям на мястото ти. Ако се самообвиняваш, ще лишиш отношенията ни от цялата им пикантност.

Не биваше да показва ниско самочувствие пред него.

— Ще се постарая това повече да не се повтаря.

— Не мога да повярвам, че онзи чекиджия се е отнасял толкова зле с теб! – избухна Брам. – Проблемът е негов! Не твой!

— Зная.

— Не мисля, че знаеш. Бракът ти се е разпаднал по негова вина, не по твоя. Типове като Ланс се увличат по жени, които смятат за силни, и Загубеняка е решил, че Джейд е точно такава.

Търпението на Джорджи се изчерпа.

— Разбира се, че Джейд е точно такава! За нея няма нищо невъзможно! Тя е красавица, талантлива актриса, щедра и благородна. Доказва го с действията си. Помага на бедните и страдащите, спасява човешки животи. Благодарение на нея малките азиатски момичета сега ходят на училище и никой не ги принуждава да продават телата си на сексуални перверзници. Нищо чудно в най-скоро време да получи Нобеловата награда за мир. И при това напълно заслужено. Трудно е да се състезаваш с подобна съперница.

— Сигурен съм, че Ланс вече е започнал да го разбира.

Всички емоции, които Джорджи толкова отчаяно се стараеше да потисне, изведнъж изригнаха на повърхността.

— Аз също се старая да се грижа за хората!

Неочакваният й изблик го сепна и Брам примигва стреснато.

— Да, разбира се.

— Да, старая се! Зная колко страдание има по света. Зная и смятам да помогна с нещо. – Заповяда си да млъкне, но думите сами се изливаха от устата й. – Ще замина за Хаити. Веднага щом успея да го уредя. Ще купя лекарства, медицински материали и ще ги транспортирам до Хаити.

Той наклони глава и дълго остана мълчалив. Когато заговори, гласът му прозвуча необичайно нежно:

— Не мислиш ли, че това е малко… безсърдечно? Да използваш нещастието на една страна за самореклама?

Младата жена зарови лице в шепи. Той беше прав и тя изпита ненавист към себе си.

— О, господи, наистина съм ужасна.

Брам я хвана за раменете, извърна я към себе си и я притисна към гърдите си.

— Най-сетне се ожених и избрах най-голямата откачалка в Ел Ей.

Джорджи се чувстваше покрусена. Толкова я беше срам, а и не вярваше в искреното му съчувствие.

— Вкусът ти за жените винаги е бил скапан.

— И ограничен само до секса. – Той повдигна с пръст брадичката й. – Колкото и да съчувствам на позорния нервен срив, който току-що преживя, по-добре да се върнем към настоящите проблеми.

— По-добре да не го правим.

— Обещавам, че докато носиш моя фалшив диамант, няма да ти изневерявам.

— Обещанията ти не струват нищо. В мига, в който получиш своето, отново ще излезеш на лов, и двамата прекрасно го знаем.

— Грешиш. Стига, Джорджи, престани да се опъваш пред неизбежното.

— Нуждая се от още малко време, за да привикна с мисълта да съм уличница.

— Позволи ми малко да ускоря нещата – прошепна Брам и устата му завладя нейната.

Целувката беше истинска, наоколо нямаше фотографи, които да снимат, нито режисьори, готови да извикат: „Стоп камера!”. Джорджи понечи да се отдръпне, но изведнъж осъзна, че не желае. Това беше Брам. Тя отлично знаеше колко е двуличен той, колко малко означават целувките му и затова не очакваше нищо от него.

Езикът му се преплете с нейния в чувствен танц. Той се целуваше страхотно, а мъжките ласки й липсваха повече, отколкото искаше да признае. Прегърна го през раменете, опивайки се от вкуса му на тъмни нощи и предателски ветрове. На младежка измяна и безсърдечна раздяла. Но защото го познаваше твърде добре и защото започваше да вярва на себе си, тя не бе застрашена емоционално. Брам искаше да я използва. Чудесно. Тя също ще го използва. Само за кратко. За безкрайния миг на целувката.