Миро_Д - Unknown

Тя нямаше намерение да му казва истината, но и не желаеше още да го лъже.

— Просто реших, че можем да поговорим приятелски. Толкова много ли искам?

— В момента? Да. Не харесвам Шепърд, нямам му доверие и се тревожа за теб.

— Няма за какво да се тревожиш. Брам не е… Не е точно такъв, какъвто го помниш. – Опита се да изнамери убедителен пример за зрелостта на Брам, но незнайно защо, в съзнанието й постоянно изникваше Брам с неизменната чаша уиски в ръка. – Той е… сега е по-възрастен.

Баща й не се впечатли от думите й.

— Запомни какво ще ти кажа, Джорджи. Ако някога той се опита да те нарани по какъвто и да било начин, обещай ми, че ще потърсиш помощта ми.

— Говориш така, сякаш той ще започне да ме бие.

— Може да те нарани не само физически. Ти никога не си била способна да го преценяваш трезво.

— Това беше много отдавна. Вече не сме същите хора.

— Трябва да вървя. Ще поговорим по-късно. – И с тези думи баща й затвори.

Джорджи прехапа устни и очите й запариха. Баща й я обичаше – не се съмняваше в това – но това не беше нежната сгряваща бащинска обич, за която копнееше. Безусловна, предана обич. Обич, която не бе нужно толкова усилено да се старае да заслужи.

10

В събота Джорджи се събуди в три сутринта и повече не можа да заспи. Само преди седмица, приблизително по същото време, е стояла до Брам, произнасяйки брачните си клетви. Запита се какво точно е обещала.

В спалнята беше задушно. Тя отметна чаршафите, нахлузи старите жълти гумени чехли крокс, изтопурка по килима и излезе на терасата. Палмовите листа шумоляха от лекия бриз, а откъм басейна се чуваше тихото ромолене на водопада. Следобед Ланс й бе изпратил поредния есемес. Тревожел се за нея. Искаше й се да я остави на мира или поне отново да го ненавижда. Всъщност, с редки изключения, тя го ненавиждаше, ала от това не й ставаше по-добре.

Мислите й бяха прекъснати от подрънкване на кубчета лед и от мрака се разнесе един глас:

— Ако си решила да скачаш, изчакай да се съмне. Тази нощ съм твърде пиян, за да се занимавам с трупове.

Брам седеше до отворения френски прозорец на спалнята си, вляво от нейната. Беше кръстосал краката си, обути със стари маратонки, върху перилото и държеше чаша с питие в ръка. Бледи сенки браздяха профила му. Приличаше на човек, обмислящ на кой от седемте гряха да се отдаде.

Джорджи знаеше, че всички спални на втория етаж имат обща тераса, но досега не го бе виждала тук.

— Няма защо да скачам – рече тя. – И без това съм на покрива на света. – Обви пръсти около перилото. – Защо не спиш?

— Защото за пръв път през тази седмица имам възможност да си пийна на спокойствие. – Огледа нощното й одеяние, което нямаше нищо общо с миниатюрните прозрачни секси нощнички, които обличаше за Ланс. Но не направи никакъв критичен коментар за удобните шорти и широката тениска, щампована на розови и жълти устни в стил попарт.

Джорджи погледна извивката на гърба му, лениво отпуснатата китка и й се стори, че пропуска нещо, но не можеше да определи точно какво.

— Никой ли не ти е казвал, че пиеш прекалено много?

— Мисля да откажа алкохола, след като се разведем. – Той отпи още една глътка. – Я по-добре ми кажи какво си правила в кабинета ми в сряда сутринта?

Джорджи се бе чудила кога Чаз ще я издаде.

— Шпионирах. Какво друго да правя?

— Искам да ми върнеш видеокамерата.

Джорджи прокара палец по едно нащърбено място на перилото.

— Ще ти я върна. Казах на Арън да ми купи една.

— Защо ти е притрябвала?

— За убиване на времето.

Той остави чашата си върху теракотения под на верандата.

— Освен да ми крадеш вещите, какво друго си правила в моя кабинет?

Джорджи се замисли доколко да му признае, сетне реши да каже истината.

— Исках да разбера дали съществува проект за продължение на „Скип и Скутър”, или всичко е плод на твоето въображение. Открих сценария, но беше здраво опакован. И без това нямаше да го прочета.

Той стана и пристъпи към нея.

— Трябваше да ме попиташ. Доверието е основата на щастливия брак, Джорджи. Чувствам се наранен.

— Не, не си. Няма да участвам в никакво продължение. Никога. Писна ми да играя един и същи типаж. Искам нови героини, които да ме вдъхновят и увлекат. Ако отново играя Скутър, това ще бъде пагубно за кариерата ми. А ти мразиш Скип, така че не проумявам защо толкова си се вкопчил в тази идея. Е, всъщност разбирам и съжалявам, че си разорен, но нямам намерение да застрашавам кариерата си, за да ти помогна да уредиш финансовите проблеми.