Миро_Д - Unknown

Той мина покрай нея и надникна в спалнята й.

— Значи заради това е било всичко, така ли?

— Определено.

— Добре. – Той прокара ръка по рамката на вратата, сякаш проверяваше дали не е изгнила, но Джорджи не вярваше, че Брам ще се предаде толкова лесно.

— Говоря сериозно – настоя тя.

— Разбрах. – Брам се извърна към нея. – А аз пък си помислих, че си пъхаш носа в любовния ми живот.

— Ти си женен за мен, забрави ли? Нямаш любовен живот. – Още преди думите да излязат от устата й, й се прииска да ги върне обратно. Тя сама му бе дала възможност да захапе темата, която всячески се стараеше да избегне. – Отивам да спя.

— Не бързай толкова. – Брам докосна ръката й, преди тя да се шмугне вътре, и тогава я осени. Глождещото чувство, че пропуска нещо…

— Ти вече не пушиш! – възкликна Джорджи.

— Откъде ти хрумна? – Той я пусна и отиде да вземе чашата с уиски.

Тя бе забелязала, че той ухаеше на сапун и цитрусови плодове, но до този момент не бе направила очевидното заключение. Двамата бяха заедно от седем дни, как е могла да пропусне нещо толкова очевидно?

— Ти постоянно говориш за цигари, но нито веднъж не те видях да запалиш.

— Разбира се, че си ме видяла – отсече Брам и се тръшна на стола. – Пуша постоянно. Загасих поредната цигара малко преди да излезеш на терасата.

— Не, не си. Не миришеш на цигари и нито веднъж, докато търпях жалките ти целувки, не усетих вкуса на тютюн. Докато снимахме „Скип и Скутър”, да те целувам, беше все едно да целувам пепелник. Но сега… Наистина си спрял да пушиш.

Той сви рамене.

— Добре, разкри ме. Отказах цигарите, но само защото пия прекалено много и ми стана трудно да се справям наведнъж с два порока. – Поднесе чашата към устните си.

Добре поне че осъзнаваше колко погубващ е алкохолът. Дори сутрин го беше виждала с чаша в ръка, а снощи пи вино по време на вечерята. Както и тя, ала това беше единственото й питие за деня.

— Кога отказа цигарите?

Брам промърмори нещо неразбираемо.

— Какво?

— Вече ти казах – преди пет години.

— Пет години? – възкликна вбесено Джорджи. – Защо просто не каза отначало, че си спрял цигарите? Защо са всички тези подмолни игрички?

— Защото ми харесват.

Познаваше го и в същото време не го познаваше, но се бе изтощила постоянно да бъде нащрек.

— Уморена съм. Ще поговорим утре сутринта.

— Осъзнаваш, че не можем да продължаваме много дълго по този начин, нали?

Тя се престори, че не разбира.

— Все още не сме се избили един друг, така че според мен се справяме доста добре.

— Сега ти играеш игрички. – Кубчетата в чашата издрънчаха, когато я остави върху плочките и се надигна от стола. – Трябва да признаеш, че бях търпелив.

— Женени сме едва от седмица.

— Именно. Цяла седмица без секс.

— Ти си маниак. – Младата жена се извърна отново към вратата, ала той за пореден път я спря.

— Не се хваля, просто съобщавам един факт. Не очаквам да правим секс на първата среща, но обикновено така става. Най-много на втората.

— Очарователно. За твое нещастие, аз смятам, че една връзка първо трябва да укрепне. Но като се замисля, бракът се основава на взаимни компромиси и съм готова да направя такъв.

— Какъв по-точно?

Джорджи се престори, че размишлява.

— Ще правя секс с теб… след четвъртата ни среща.

— И какво по-точно е твоето определение за „среща”?

Тя махна нехайно с ръка.

— О, ще разбера, когато се случи.

— Обзалагам се, че ще разбереш. – Брам прокара палец по голата й ръка. – Честно казано, не се притеснявам много. И двамата знаем, че ти няма да издържиш дълго.

— Заради неустоимата ти сексуалност?

— И това, но и защото – да бъдем честни – ти си като зрял плод, готов да бъде откъснат.

— Така ли мислиш?

— Бейби, та ти си самото въплъщение на набъбващия оргазъм, готов всеки миг да експлодира.

Кожата й настръхна.

— О, нима?

— Разведена си от година. И тъй като Загубеняка е наполовина момиче, нищо не може да ме накара да повярвам, че е бил задоволителен любовник.

Съвсем очаквано – за съжаление – Джорджи се хвърли да защитава Ланс.

— Той беше невероятен любовник. Нежен и внимателен.

— Само във фантазиите ти.

— Вече свикнах със сарказма ти, така че не ме впечатляваш.

— За твой късмет, аз не съм нито нежен, нито внимателен. – Палецът му се плъзна в извивката на ръката й. – Харесвам грубия и неприличен секс. Или идеята да го направи със зрял мъж плаши нашата малка Скутър?

Джорджи се отдръпна.