Миро_Д - Unknown

Той притисна длан под кръста й и притегли бедрата й към своите. Беше твърд и възбуден и Джорджи смяташе да каже „не”, но съзнанието, че притежава силата да го спре, я накара да се забави. Пръстите му обвиха бедрото й. Само ако мъжът, който ухаеше толкова хубаво, целуваше се толкова добре, в чиито обятия се чувстваше така прекрасно, не беше Брам Шепърд.

Нощта и слабата светлина от спалнята й превръщаха очите му с цвят на лавандула в черен кехлибар.

— По дяволите, толкова те искам – изрече дрезгаво той.

Тъмният чувствен трепет, която я прониза, секна изведнъж от синкавобял проблясък.

— Мамка му! – изруга Брам и рязко вдигна глава.

Джорджи не разбра веднага какво става. Когато осъзна, че внезапната светлина е била от фотосветкавица, Брам вече се бе задействал. Прехвърли крака през перилото на терасата и скочи на покрива на долната веранда.

— Спри! – ахна ужасено Джорджи и се наведе над перилото. – Какво правиш?

Без да й обръща внимание, Брам прескачаше керемидите по покрива, точно както Ланс или дубльорът му в десетки филми. Светкавицата на фотоапарата, изглежда, бе дошла от клоните на голямото дърво, извисяващо се между къщата на Брам и съседната къща.

— Ще си строшиш врата! – изкрещя Джорджи.

Брам се спусна на ръце от ръба на покрива и след миг тупна на земята.

Всички лампи на алармената система в задната част на къщата засвяткаха. Той скочи на крака, стрелна се през двора и изчезна зад бамбуковия гъсталак. Само след секунди главата и раменете му отново се появиха и Джорджи видя как се покатери на високата каменна ограда, разделяща двата имота.

От всичките глупави… Джорджи се спусна по стъпалата и изскочи в задния двор, облян от светлина като посред бял ден. Прилоша й от мисълта, че целият свят ще стане свидетел на толкова интимен момент от живота й. Затича по пътеката покрай стената, а чехлите шляпаха под краката й. Стената се издигаше на половин метър над главата й, но тя откри вдлъбнатини, където можеше да стъпи, и започна да се катери. Един остър ръб ожули прасеца й. Накрая се изкачи достатъчно нависоко, за да се хване за горния ръб на стената и да надникне от другата страна.

Съседният двор беше по-голям и по-оголен, отколкото двора на Брам, с грижливо подстригани храсти, правоъгълен басейн и тенис корт. Тук също алармените светлини светеха ярко и Джорджи видя Брам да тича през моравата, погнал някакъв мъж, стиснал в ръка един предмет, навярно фотоапарат. Сигурно се е изкачил на дървото, за да ги шпионира, но вероятно е използвал високоскоростен фотоапарат и светкавицата се е задействала случайно. Кой знае колко снимки бе направил, преди да се издаде?

Фотографът имаше значителна преднина, но Брам не се предаваше и продължаваше да го преследва. Прескочи ловко редицата от храсти. Мъжът хукна по откритата морава. Беше дребен и жилав, но Джорджи не го разпозна. Изчезна зад беседката край басейна.

От съседската къща изскочи жена. На фона на ярко осветения двор Джорджи видя дълга светла коса и копринена нощница в прасковен цвят. Жената изтича надолу по полукръглите каменни стъпала, водещи към моравата – не особено разумно действие, когато в дома ти е нахлул натрапник. Когато непознатата излезе на светло, Джорджи тутакси осъзна едновременно две неща – жената беше Рори Кийн… и държеше пистолет в ръка.

11

— Рори? – извика я предпазливо… много предпазливо… и с най-дружелюбния си глас Джорджи. – Моля те, не стреляй.

Рори се извъртя толкова рязко към стената, че светлите й коси се развяха като ветрило около лицето.

— Кой е?

— Джорджи Йорк. А онзи мъж, който тича през двора ти, е Брам. Моят… ъ… съпруг. Предполагам, че не бива да стреляш и по него.

— Джорджи?

Краката на Джорджи бяха изтръпнали от напрежение и ходилата й започнаха да се изплъзват от гумените чехли.

— Един фотограф се беше качил на дървото в двора ти, за да ни снима. Брам хукна да го преследва. – Опита се да се улови по-здраво за горния край на оградата, но ръцете й бяха отмалели. – Аз… вече не мога да се задържа. Трябва да сляза.

— Мисля, че в края на оградата има малка порта.

Джорджи успя да се спусне на земята, но си ожули и другия пищял.

— Някъде тук е – подвикна Рори от другата страна, докато Джорджи вървеше край стената. – Къщата е собственост на студиото и аз живея отскоро тук, затова не съм успяла да проуча всичко наоколо.