Миро_Д - Unknown

Джорджи откри дървената портичка, почти скрита зад избуяли храсти.

— Намерих я, но изглежда, нещо заяжда.

— Ще я бутна от моята страна.

Портичката доста се съпротивлява, но накрая поддаде и се открехна достатъчно, за да може Джорджи да се промуши в съседния двор. Рори стоеше от другата страна, а пистолетът се гушеше в гънките на нощницата й. Въпреки дългата, разрошена от съня коса, изглеждаше спокойна и хладнокръвна, сякаш постоянно посрещаше неканени среднощни гости с оръжие в ръка.

— Какво става?

Джорджи се огледа за Брам, но от него нямаше и следа.

— Извинявай за суматохата. С Брам бяхме на терасата, когато изневиделица блесна светкавица. Някакъв фотограф се спотайваше сред клоните на онова голямо дърво в двора ти. Брам хукна подире му. Всичко стана много бързо.

— Някакъв фотограф се е промъкнал в имота ми, за да наблюдава къщата ви?

— Така изглежда.

— Искаш ли да се обадя в полицията?

Ако Джорджи беше обикновен гражданин, щеше да постъпи точно така, ала в нейното положение не беше много уместно да се намесва полицията.

— Глупав въпрос – рече Рори, явно стигнала до същото заключение.

— Трябва да… по-добре да се уверя, че Брам не е убил никого – въздъхна Джорджи и пое в посоката, в която Брам беше изчезнал. Едва стигна до басейна и го видя да заобикаля къщата отстрани. Като се изключи лекото накуцване и свирепата физиономия, не изглеждаше пострадал.

— Кучият син успя да избяга.

— Можеше да се убиеш, като скочи от покрива.

— Не ми пука. Онази гадина премина всякакви граници!

В този миг забеляза крачещата насреща му Рори. Пистолетът в ръката й висеше небрежно, сякаш беше чанта „Прада”. Джорджи неволно й завидя. Такава трезвомислеща и хладнокръвна жена като нея никога нямаше да се събуди в хотелска стая в Лас Вегас, омъжена за най-стария си враг. Но жена като Рори умееше да управлява живота си, а не се оставяше да я водят за носа.

Брам се вцепени. Рори не го удостои с внимание.

— Джорджи, още утре сутринта ще се обадя на охранителната фирма. Очевидно осветлението не е достатъчно да обезкуражи неканените посетители.

Брам се вторачи в пистолета.

— Тази джаджа заредена ли е?

— Разбира се.

Джорджи преглътна остроумната си забележка относно дебнещата опасност при среща с въоръжена блондинка – не биваше да се шегува с толкова влиятелна персона, особено след като са я събудили в три сутринта.

— Мяза ми на глок – заключи Брам.

— Трийсет и първи калибър.

Неочакваният му интерес към оръжието предизвика плъпването на ледени тръпки по гърба й и Джорджи побърза да се намеси в задушевния разговор:

— Ти не бива да имаш пистолет. Прекалено си избухлив, за да ходиш въоръжен.

Брам я погъделичка снизходително под брадичката и ръката я засърбя да му зашлеви една звънка плесница. Нахалникът я дари с кратка делова целувка, на светлинни години далеч от страстните разтапящи целувки, които си бяха разменили само преди няколко минути.

— Още не мога да свикна с постоянната ти загриженост за мен, скъпа – измърка той гальовно. – Как се озова тук?

— В оградата има малка порта.

Брам кимна.

— Почти бях забравил. Очевидно предишните собственици са били добри приятели.

Джорджи се зачуди защо Рори живее в къща, наета от студиото, а не в собствен дом.

— Брам е забравил да ми спомене, че си ни съседка. – Тя го прегърна през кръста – жест, който можеше да мине за проява на съпружеска любов, ако не беше придружен със силно ощипване, за да си отмъсти за гъделичкането под брадичката.

Брам потръпна.

— Сигурен съм, че ти го споменах, скъпа. Предполагам, че напоследък се струпаха толкова много вълнения, че ти е изхвръкнало от главата. Освен това този район не е от онези, в които обитателите добре се познават и дори са приятели.

Това беше самата истина. Скъпите имения, разделени с високи огради и заключени порти, не предразполагаха към близки познанства и съседски купони. В Брентуд, където живееха двамата с Ланс, така и не се запознаха с поп звездата от деветдесетте години на миналия век, която живееше в съседната къща.

Джорджи погледна притеснено глока на Рори.

— По-добре да си тръгваме, за да се върнеш обратно в леглото.

Рори вдигна презрамката на нощницата си, плъзнала се по рамото й.

— Съмнявам се, че след случилото се някой от нас ще може да заспи.

— Съвсем вярно – съгласи се Брам охотно. – Защо не ни дойдеш на гости? Ще направя кафе и ще стопля рулцата с канела, които днес следобед изпече икономката ми. Ще бъдеш първата ни официална гостенка.