Миро_Д - Unknown

— Хей! – Водата се разплиска около него, когато Брам рязко се извърна.

Джорджи пое дълбоко дъх.

— Искам да изиграя ролята на Хелън.

— Желая ти късмет. – Той се гмурна под водата и заплува към стълбичката на отсрещната страна на басейна.

Джорджи пусна мрежата, сърцето й туптеше развълнувано. Още щом прочете първата сцена, тя вече знаеше, че иска да изиграе ролята на студената и амбициозна прокурорка. Именно това беше дългоочакваната възможност. Ролята на Хелън щеше да й помогне да се отърси от дългата поредица стереотипни образи, щеше да й даде предизвикателството, от което толкова отчаяно се нуждаеше, за да докаже на зрителите, че може да се превъплъщава в сложни драматични характери. Закрачи решително към стълбичката.

— Сценарият е блестящ. Разтърсващ, сложен и проникновен. Докосва най-тънките струни на душата. Точно както ти го описа. Трябва да играя Хелън. Държа на това.

Брам излезе от басейна, водата се стичаше по тялото му.

— В случай че не си обърнала достатъчно внимание, имам малък проблем с финансирането, така че изборът на актриса за ролята на Хелън е последната ми грижа.

Джорджи грабна една хавлиена кърпа и му я подаде.

— Но ако получиш зелена светлина… Единствената причина, поради която не ме възприемат като драматична актриса, е, защото никога не съм имала шанса да покажа на какво съм способна. И не ми казвай, че публиката винаги ще вижда в нас Скип и Скутър и няма да ни възприеме в по-дълбоко и сериозно амплоа. Любовната история е между Дани и домашната медицинска сестра, не с Хелън. Зная точно какво се иска за тази роля. И ще работя много упорито и сериозно.

— Да бъдем реалисти, Джорджи. Дори и да направя този филм, ти пак няма да играеш Хелън. – Брам подсуши косата си и преметна кърпата около врата си. – Имайки предвид моята понастоящем залязла кариера, този филм се нуждае от актриса, чието участие ще донесе печалба. Нека бъдем честни: твоето лице продава много повече таблоидите, отколкото билетите за кино.

Но Джорджи не желаеше признае правотата му.

— Помисли си само каква реклама ще е за филма новината, че двамата отново ще се снимаме заедно. Цялата преса ще полудее, а хората ще се тълпят пред касите на кината, за да видят дали сме се справили с предизвикателството да изиграем съвсем различни персонажи от Скип и Скутър.

— Няма да стане. – Брам пусна кърпата на шезлонга край басейна. – Джорджи, цялата тази дискусия е преждевременна.

— Смяташ, че не мога да пресъздам по-сложен и дълбок характер? Ти можеш, а аз – не, така ли? Грешиш. Аз съм дисциплинирана и достатъчно целеустремена, за да се справя с ролята.

— Намекваш, че аз не съм?

Тя не искаше да го обижда директно, но истината си беше истина.

— Не можеш да разчиташ на обичайните актьорски номера, за да изиграеш Дани. Той е озлобен и изтерзан. Понесъл е страдания, които никой от нас не би трябвало да изживява.

— Повече от година живея с този сценарий – контрира Брам. – Зная съвсем точно как да вдъхна живот на образа, да го направя правдоподобен. А сега, вместо да спорим, не е ли по-добре да размърдаш мозъка си, за да измислиш как да убедиш Рори Кийн, че съм порядъчен холивудски гражданин и че тя трябва непременно да се срещне с мен?

Джорджи мина през портичката в задния двор. Внушителната постройка от бели тухли, изградена в нормандски стил, беше много по-разкошна от дома на Брам, но далеч не толкова уютна. Широките тераси от задната страна гледаха към басейн и идеално поддържани градини. Джорджи откри Рори на страничната тераса, седнала в сянката върху черен диван от ковано желязо, отрупан с меки яркооранжеви възглавнички. С дългата руса коса, вързана на опашка, и подвити под нея крака, Рори приличаше повече на типична „футболна майка”*. Но всъщност не беше. Дори в такава непринудена обстановка тя излъчваше хладната, почти страховита самоувереност на строг шеф на киностудио.

[* Обикновено жена от средната класа в Америка, която кара семеен ван. Децата й са „малки ангелчета”, на чието възпитание тя е посветила живота си – посещава предано мачовете им, любителските театрални постановки и се старае всячески да ги предпази от вредното въздействие на интернет и телевизията. – Б.пр.]

Когато видя Джорджи, тя остави настрани сценария, който четеше, и предложи на гостенката си чаша шампанско. Сега, когато на карта беше заложена не само кариерата на Брам, Джорджи с все сили се стараеше да обуздае нервността си, затова прие питието и се настани в съседния стол. Двете обсъдиха бокс офис класациите от последния уикенд и успеха на новия филм на Джак Блак. Накрая Рори стигна до причината за днешната покана.