Миро_Д - Unknown

Дланите му обхванаха дупето й.

— Къде е Мег?

— Отиде на концерт. Искаш да направим тройка?

— Не и тази вечер.

Брам отново я целуна. И отново. Не след дълго ръцете им трескаво се търсеха и двамата не можеха да се откъснат един от друг.

Той я пусна толкова рязко, че тя едва не падна.

— Чаз! Арън! – извика Брам към терасата. – Веднага елате тук!

Наложи му се да ги повика още веднъж, преди те да се появят. Арън бе останал да работи допълнително, за да обнови оформлението на уебсайта на Джорджи. На шията му висяха слушалки. Чаз се появи със зловещо изглеждащ нож за месо в ръка. Брам им подаде две петдесетдоларови банкноти, които току-що бе извадил от портфейла си.

— И двамата сте свободни за тази вечер. Ето ви малък бонус за усърдната работа. А сега изчезвайте. Ще се видим утре сутринта.

Арън се взираше в банкнотите, сякаш никога не бе виждал пари. Физиономията на Чаз доби обичайното си смръщено изражение.

— В момента приготвям вечерята.

— Сигурен съм, че утре от нея ще се получи много вкусен обяд. – Улови ги за ръцете и ги поведе към вратата за гаража.

Чаз не спираше да протестира.

— Поне ми позволи да изключа шибаната печка, преди да си подпалил къщата до основи.

— Аз ще я изключа.

Когато Чаз и Арън си тръгнаха, Брам се върна за Джорджи. След секунди я набута в къщата и заключи вратата. След кратко отскачане до кухнята, за да изключат печката, двамата се озоваха в спалнята. Нетърпението му я възбуждаше, но тя все пак се намръщи.

— Не смяташ ли, че малко… избързваш?

— Не. – Брам превъртя ключа на спалнята. – Събличай се.

15

— Не ме карай да те моля два пъти – предупреди я Брам, когато Джорджи се поколеба.

Заплашителната нотка в гласа му бе толкова възбуждащо чувствена, че младата жена изтръпна, залята от прилив на непознато диво желание. Всичко беше толкова възхитително просто. Той искаше единствено да задоволи животинската си похот, както и тя. Най-сетне се бе отърсила от всякакви съмнения и терзания и можеше докрай да се наслади на всеки забранен миг.

— Няма. – Тя съблече горнището през глава. – Действай.

Брам се взря в гърдите й, очертаващи се под бледожълтата дантела на сутиена, и погледът му я изпълни със страстен трепет. Харесваше й да я желаят, нищо че за него беше просто жена, която в момента е на разположение.

Той стисна китката й.

— Този път искам да сме в леглото. За да мога да се насладя на всеки сантиметър от тялото ти.

Тя едва не се разтопи, направо тук, по средата на спалнята. Докато гледаше замъглените му лавандулови очи, Джорджи си напомни, че той й е прекалено безразличен, за да й причини болка. После Брам я целуна и всички мисли излетяха от главата й.

Този път нямаше бавен стриптийз. Двамата свалиха трескаво дрехите си и се нахвърлиха един върху друг. Довчера Джорджи никога не се бе любила с мъж, без да го обича, ала сега отдаваше тялото си без задръжки, с разюзданото нетърпение на зажадняла за ласки жена. Без да спира да я гали, Брам разтвори краката й и вдигна глезените й на раменете си. На свой ред Джорджи го дразнеше и изтезаваше, но не за да го възбуди повече, а защото тя го искаше, защото правеха секс за нейно удоволствие. Този път не се опитваше да се понрави или да задържи мъжа, който не я обичаше.

Брам беше земен, непринуден. Груб. Искащ и даващ. Любеше я с пръсти, с устни, с твърдата си пулсираща мъжественост. Тя изпитваше блажена, извисяваща свобода. Финалният взрив беше опустошителен.

След това Джорджи остана да лежи под него, толкова отмаляла, че едва успя да пророни няколко думи.

— О, ами… сигурна съм, че следващия път ще бъде по-добре.

Той се претърколи по гръб. Дишаше тежко и накъсано, а кожата му блестеше от потта. Устните му се извиха в ленива усмивка.

— Нека сме честни – жена като теб не може да се задоволи само с един мъж.

Тя се ухили доволно. Климатикът жужеше тихо, изпращайки хладен повей върху разгорещените им тела. Джорджи се чувстваше…

Опита се да назове емоциите, които я изпълваха, и най-сетне успя да определи една.

Чувстваше се щастлива.

Досега Брам беше единственият мъж, идвал в апартамента на Чаз, а сега Арън седеше на дивана й, слушалките все още висяха на врата му, а кабелът се люлееше от коляното му. Носеше протрити джинси и измачкана зелена тениска с шибания надпис „All your base are belong to us”*, който нямаше никакъв смисъл. Къдравата му коса стърчеше около кръглото му лице, а очилата на носа му бяха изкривени на една страна.