Миро_Д - Unknown

Един по един присъстващите отправиха многозначителни погледи към Джорджи, опитвайки се да отгатнат реакцията й на тази невъзможна ситуация – необходимостта да прекара две денонощия в компанията на бившия си съпруг и новата му жена. Скутър Браун щеше да знае как да се справи. Скутър винаги се измъкваше от трудни положения. Чудесно . Нека оставим тази малка наперена кучка да измисли изход.

Въплътила се в образа на Скутър, Джорджи се надигна от дивана.

— Нека се опитаме да извлечем най-доброто от неприятната ситуация. Да си устроим голям купон. Ще бъде забавно.

— Фризерът е зареден догоре, така че храната няма да е проблем – включи се Чаз в играта.

— Имам нужда от питие – въздъхна Брам примирено.

— Сигурна съм, че имаш – процеди Джорджи, преди да успее да се спре, което означаваше, че Скутър мигом трябваше да се притече на помощ. – Страхотна идея, скъпи. Отвори няколко бутилки.

— А къде ще спят всички? – обърна се Чаз към Брам.

Джорджи си каза, че би трябвало да предложи на Пол да сподели една стая с Ланс. Сигурно щеше да му е много приятно да пообщува с любимия си бивш зет.

Постепенно всичко се нареди. Мег настоя да спи на дивана в кабинета на Брам, предоставяйки спалнята в къщата за гости на Рори и Лора. Пол щеше да се настани в кабинета на Джорджи. Спалнята за гости, която досега обитаваше Джорджи, се предоставяше на Ланс и Джейд. Наложи се Джорджи да обясни, че я използва като гардеробна и трябва първо да вземе оттам вещите си. След кратък спор шепнешком Чаз с неохота се съгласи да приюти Арън във всекидневната на апартамента си. Което означаваше, че Джорджи трябваше да се сгуши в леглото на съпруга си. Перспективата беше толкова разстройваща, че се наложи Скутър отново да се притече на помощ.

— Мисля, че вятърът стихва – обяви жизнерадостно тя. – Хайде да запалим огън на верандата. Може дори да си направим маршмелоу.

— О, не – изрече провлачено Скип.

Рори се обади на икономката си и я помоли да опакова в една найлонова торба тоалетните й принадлежности и малко дрехи и да я остави до портичката в задната ограда. Мег даде назаем на Лора една от нощниците си. Джейд обяви, че спи гола, така че не се налагало Джорджи да й търси нощница. Чаз и Арън разпределиха хавлиите, кърпите, спалните чаршафи и четките за зъби. Докато край нея кипеше тази трескава дейност, Джорджи се опитваше да се пребори със завладялото я усещане за нереалност.

След като бурята отмина, Мег поведе Рори и Лора към къщата за гости, а Брам притича под ситния дъжд, за да вземе вещите на Рори. Пол си наля чаша коняк и се настани на терасата. Ланс и Джейд обявиха, че искат да се измият след дългото пътуване, и Арън ги заведе на горния етаж.

Джорджи се впусна да помага на Чаз в разчистването, но намесата й не бе приета радушно. Не след дълго чу шума на душа в банята си, който след двайсетина минути спря.

Един душ за двама. Колко мило.

Всичко в нея кипеше. Не й стигаше ужасът, че Ланс беше в къщата, а и присъствието на Джейд правеше ситуацията още по-непоносима. И за всичко беше виновен Брам.

Джорджи се затвори в неговата спалня. Не след дълго превърна еркерната кула в другия край на стаята в свое убежище. Инкрустирана дървена масичка между две кресла, лампа с масивна бронзова поставка, осветяваща шезлонг, тапициран с плюшена дамаска в шоколадов цвят, в идеален тон със стените с груба мазилка с цвят на кафява елда. Шезлонгът беше предназначен само за един човек и тя смяташе да спи в него. Леглото на Брам беше за секс, а не за среднощна близост.

Младата жена отиде до прозореца и зарея поглед надолу към мократа от дъжда алея за коли, водеща до предната порта. При все че минаваше полунощ, различи най-малко две коли, паркирани на улицата. Неуморните папараци бдяха на своя вечен пост, навярно молейки се за вълшебната снимка, която ще им донесе цяло състояние.

Отделът за здравеопазване разполагаше с имената на всички, намиращи се под карантина, така че новината много скоро щеше да се разчуе. А и те бяха длъжни да направят изявление за медиите. Джорджи вече виждаше крещящите заглавия: ”Старите проблеми забравени!”, „Едно голямо щастливо семейство!” . Ланс най-после щеше да получи това, което искаше – публичното й опрощение за греховете му.

Джорджи подпря буза в рамката на прозореца и се запита какво би било през целия си живот да говориш само истината. Ала в града, в който тя живееше, това бе невъзможно. Холивуд беше изграден върху илюзията, фалшиви фасади и улици, водещи за никъде.