Миро_Д - Unknown

Погледна към лавицата на библиотеката, където бе оставила неотворените учебници и помагала, които Брам й бе купил. С тях трябваше да се подготви за изпитите, за да вземе диплома за завършено средно образование. Брам й беше казал, че мнозина постъпват в колеж, след като издържат тези изпити. Той самият го бе направил, макар че никой не знаеше, че през годините е продължил образованието си. Чаз не искаше да постъпва в колеж, а мечтаеше да завърши кулинарно училище и заради това й трябваше гимназиална диплома.

Сигурно, без да се усети, бе вдигнала повечко шум, защото Арън се размърда. Жалко, че беше такъв твърдоглавец. Ако се беше вслушал в съветите й, Беки отдавна щеше да му е обърнала внимание.

— Какво искаш? – измърмори той.

Тя се насочи към библиотеката.

— Не можах да заспя. Ще си взема нещо за четене.

— Вземи и си върви.

Харесваше й, че той започваше да се държи като истински мъж, не като някакъв смотаняк.

— Това е моят дом.

— Просто върви да спиш, става ли?

Вместо да си вземе книга, Чаз седна на креслото срещу него, вдигна босите си крака и ги подпря върху ръба на седалката.

— Какво ще стане, ако се заразим от ТОРС?

— Вероятността е много малка. – Арън стана, прозина се и разтърка очи. Беше си легнал с дрехите, само бе събул обувките. – Предполагам, че не е зле да се стерилизират чиниите и приборите, които използват Ланс и Джейд.

Тя обви ръце около коленете си.

— Не мога да повярвам, че Ланс Маркс и Джейд Джентри са в къщата.

Арън си сложи очилата и тръгна към кухнята.

Тя стана и го последва.

— Единствената знаменитост, която Брам някога е канил тук, е Тревър. Той е супер и така нататък, но искам да се срещам с повече звезди, а не само с него. Ще ми се бащата на Мег да дойде някой път.

Арън си наля чаша вода.

— Според теб Джорджи не е ли звезда?

— Тя не ми е интересна.

— Ти просто ревнуваш.

— Не ревнувам! – Момичето се извърна към вратата. – Просто смятам, че трябва да е по-мила с Брам.

— Той трябва да е по-мил с нея. Тя е прекрасен човек, а той не я оценява.

— Отивам да си легна. И не ми яж от храната.

— Мислиш ли, че ще заспя, след като ме събуди?

— Това си е твой проблем.

В крайна сметка двамата решиха да изгледат един филм с участието на Тревър. Чаз вече го бе гледала три пъти, затова много скоро заспа, клюмнала глава на облегалката на дивана.

Когато се събуди на сутринта, видя Арън да спи сгушен в другия край. Чаз остана няколко минути да лежи, мислейки си колко е прекрасно да се чувстваш в безопасност.

Джорджи се боеше от настъпващото утро, затова когато лъжливият й съпруг трезвеник стана, зарови лице във възглавницата. Той открехна вратата на терасата, за да пусне свежия утринен въздух в спалнята, а когато я потупа по дупето, тя не помръдна. Защо да бърза да посреща новия ден, несъмнено не вещаещ нищо добро и чийто ужас навярно щеше да остане незабравим?

Брам излезе от спалнята, а тя се унесе отново, но за кратко, тъй като той се върна почти веднага.

— Нужно ли е да вдигаш толкова шум? – промърмори Джорджи сърдито във възглавницата. – Аз обичам страстни и мълчаливи мъже, забрави ли?

— Джорджи?

Нерешителният глас не принадлежеше на Брам. Изобщо не принадлежеше на мъж. Джорджи сепнато отвори очи. Обърна се и видя Джейд Джентри да стои в стаята, досами отворената врата на терасата. Беше облечена с вчерашните си дрехи – черен панталон и горнище без ръкави – но незнайно как изглеждаше свежа и дори елегантна. Беше събрала правата си гладка коса в обикновен кок на тила и си бе сложила сиви сенки и бледорозов гланц за устни. Скромните й украшения се състояха от сребърни халки на ушите и семпла сребърна венчална халка.

— Осем и половина е – заговори Джейд. – Предположих, че вече си будна.

Джорджи примигна срещу слънцето и извади изпод завивката ръката си с огромния блестящ диамант.

— Не искам да бъда груба, Джейд, но защо, по дяволите, не се пръждосаш от спалнята ми?

— Трябва да поговорим.

— Грешиш. – Джорджи придърпа чаршафа и го уви около голото си тяло. – Не желая да разговарям с нито един от двама ви.

Погледът на Джейд се прикова в шията на Джорджи.

— Независимо от желанието ни, през следващите два дни ще бъдем принудени да живеем заедно. Можем да избегнем неловкостта и множество неприятни ситуации, ако изясним отношенията си очи в очи, преди да слезем долу.