Миро_Д - Unknown

Той плъзна пръст по извивката на рамото й.

— Исках да съм сигурен, че Ланс няма да забрави кому принадлежиш.

Джейд грабна ядосано четката си за зъби. Жените не бяха ничия собственост. Особено тя! Все пак й стана приятно да чуе, че Брам отново е действал за нейно добро. Това, което не й харесваше, беше откритието, че той имаше много по-малко пороци, отколкото я бе оставил да вярва. Възнамеряваше съвсем скоро да си поговорят сериозно по въпроса.

Той й подаде тубичката с пастата за зъби.

— Снощи, когато излязох, за да доведа Джейд, тя вече вървеше към къщата и едновременно с това говореше по телефона. Не мога да го докажа, но според мен обсъждаше с някого карантината.

— Преди да влезе? – Джорджи едва не се задави с пастата за зъби. – Но в това няма смисъл. Ако е знаела за карантината, защо ще се остави да бъде затворена в тази къща?

— Може би защото няма голямо доверие на мъжа си, който ще е принуден да живее два дни под един покрив със своята невероятно секси бивша съпруга?

— Смяташ ли? – засия Джорджи и се изплю. – Чудесно.

— Надявам се, че ще ме информираш, когато най-после престанеш да си обсебена от онези двамата и започнеш да живееш истинския си живот.

Тя изплакна устата си.

— Намираме се в Лос Анджелис, така че истинският живот е илюзия.

— Брам! – изкрещя Чаз откъм подножието на стълбите. – Брам, ела бързо! В басейна има змия! Трябва веднага да я извадиш!

Брам потръпна.

— Ще се престоря, че не съм го чул.

— Би трябвало да накараш Ланс и Джейд да я извадят – посъветва го Джорджи и прибра четката за зъби. – Сигурно е някоя от роднините им.

— Брам! – продължи да крещи Чаз. – Побързай!

Джорджи навлече набързо един халат и го последва до басейна, където върху дъската за плуване, полюшваща се върху водата, се припичаше гърмяща змия. Влечугото не беше голямо, около шейсет сантиметра, но беше отровно и от тези, които не обичат водата.

Виковете на Чаз бяха разтревожили останалите гости. Когато се появиха Ланс и Джейд, Брам грабна пръта с мрежата за събиране на листа и му го подаде.

— Ето, вземи, Ланселот. Покажи на жените на какво е способен един благороден рицар.

— Ще се въздържа.

— Не гледай към мен – предупреди го Джейд. – Аз имам фобия от змии.

— Аз пък мразя змиите – сгърчи лице Чаз.

Джорджи протегна ръка към Брам.

— О, подай ми го. Аз ще я извадя.

— Това се казва смело момиче! – Брам й връчи пръта с мрежата.

Докато Джорджи го вдигаше, се появи Лора, следвана от Рори, която затвори мобилния си телефон и хукна към ръба на басейна. Токчетата на безбожно скъпите й сандали „Гучи” отекваха силно по бетона.

— Това гърмяща змия ли е?

— Със сигурност. – Брам погледна към Рори, сетне протегна ръка към Джорджи. – Скъпа, какво правиш? Дай това на мен. За нищо на света няма да позволя да се разправяш с опасни влечуги.

Джорджи сподави усмивката си и му подаде пръта. Брам стисна зъби и внимателно го протегна над басейна. Мег и Пол се появиха в разгара на акцията. Мег от време на време му подхвърляше по някой съвет. Змията засъска и се сви на кълбо, но след упорити усилия Брам успя да я събори от дъската в мрежата. По гърба му се стичаше пот, докато я носеше към задния край на имота, където изсипа влечугото отвъд каменната стена.

— Прекрасно! – възкликна Рори ехидно. – Сега може да пълзи из моя двор, докато порасне още повече.

— Съобщи ми, ако това стане – посъветва я Брам. – Веднага ще дойда и ще се погрижа за безопасността ти.

— Трябваше да я убиеш – отбеляза намусено Ланс.

— И защо? – възмути се Мег. – Само защото се държи като истинска змия?

Джорджи реши, че трябва да изясни нещо, и след като Рори също беше тук, не беше зле да го стори сега, колкото и да е неловко.

— Знаеш ли, Рори… Всички тези чаши, с които Брам не се разделя, всъщност са пълни със студен чай.

Брам я изгледа втрещено, като че ли си бе изгубила ума. Останалите последваха примера му.

— Казвам го само за да знаят всички, че ти вече не пиеш – додаде тя смутено. – Отказал си цигарите преди пет години, а в пакетчето в кухнята, на което пише „Сушен риган”, наистина има само риган. Колкото до наркотиците… открих няколко шишета с витамини „Флинтстоун” и „Тиленол”, но…

— Не пия витамини „Флинтстоун”!

— Добре де, „Уан а Дей”. Както и да е. Ако хората знаят, че ти вече не си някогашното лошо момче, пълно с пороци, ще престанат да ме смятат за луда, задето съм се омъжила за теб. – И додаде наум: „А Рори може би ще се съгласи да финансира „Къща на дървото”. Новопридобитият й пресметлив мозък тиктакаше като часовник.