Миро_Д - Unknown

— Пусни водата докрай!

Не беше нужно да го моли два пъти и след секунда горещите водни струи обляха телата им.

Мъж и жена. Един душ. Искаше Ланс да чуе.

Но тогава Брам започна да я сапунисва и тя напълно забрави за Ланс. Гърди, бедра, крака. Брам не пропусна нищо. Тя взе сапуна от ръката му и беляза тялото му с пенести хлъзгави заврънкулки.

— Убиваш ме – простена младият мъж.

— Де да беше истина…

Ръката й се спусна надолу, към мястото, където докосванията й щяха да имат най-голям ефект.

Водата продължаваше да се стича по телата им. Той коленичи и започна да я люби с уста и език. И тъкмо когато имаше чувството, че повече не може да издържа и ще се разпадне на части, Брам я притисна към грубата мокра стена и я прониза с мъжествеността си. Джорджи се вкопчи в раменете му и зарови лице в шията му. Задъхани и стенещи, те се движеха в бесен синхрон, устремени нагоре, към гребена на вълната.

— Не говори – заяви тя, след като всичко свърши. – Плащам добри пари за това и не искам нищо да го разваля.

Той я ухапа по шията.

— Ням съм като гроб.

Въпреки твърдото й решение да не доближава леглото му, накрая Джорджи се озова точно там. Въртеше се и се мяташе неспокойно, докато Брам блажено спеше – с изключение на втория рунд див секс, чийто инициатор навярно беше тя, но единствено заради желанието да се избави от безсънието. След това Брам веднага заспа, ала Джорджи нямаше този късмет. Измъкна се внимателно от леглото и отнесе недопитата му чаша с уиски в малкия кът, който бе устроила за себе си. Отпусна се в едно от дълбоките меки кресла и се загледа в причудливата плетеница, която чертаеха сенките върху стените. Не обичаше твърд алкохол, но ледът отдавна се бе разтопил и бе разредил питието. Джорджи отпи голяма глътка и се стегна в очакване уискито да опари вътрешностите й.

Нещо я опари… ала не беше скочът, а мисълта, че нещо не е наред.

Младата жена подуши чашата и включи настолната лампа. Останалата течност имаше светлокехлибарения цвят на уиски, ала не и вкуса му. Прозрението бавно я осени… Брам и бездънните му чаши с уиски… Нищо чудно, че постоянно се наливаше, но никога не изглеждаше пиян. През цялото време е пиел студен чай! Той й бе казал, че точно това има в чашата му, ала на нея нито веднъж не й хрумна да му повярва.

Подпря брадичка на ръцете си. Още един порок бе останал в миналото. А това никак не й харесваше. Предполагаше се, че Брам е изтъкан от пороци. Но ако ги нямаше, що за човек бе той? Отговорът не закъсня – много по-опасен, отколкото някогашният необуздан и непредсказуем младеж. Това бе мъж, който продължаваше да доказва, че не може да се вярва нито на думите, нито на делата му.

Чаз също не можа да заспи. Имаше толкова много работа. В къщата беше пълно с гости. Чистачките нямаше да могат да дойдат заради карантината и сега цялата работа щеше да легне на плещите й – готвене, оправяне на леглата, пране на хавлии и кърпи. Джорджи щеше да се опита да й помогне, но Чаз се съмняваше, че е виждала перална машина, да не говорим как да я използва.

Допишка й се и стана от леглото. Обикновено спеше по тениска и бикини, но тази вечер си бе облякла и долнището на анцуг. Когато излезе от банята, надникна в дневната, където спеше Арън. Присъствието на мъж в апартамента й би трябвало да я изплаши, но не и на Арън. Харесваше й, че той малко се страхуваше от нея, при все че беше по-възрастен и толкова умен. Животът щеше да бъде много по-лесен, ако имаше брат като Арън. Най-много от всичко на света искаше да има по-голям брат, който да се грижи за нея.

Чаз бе твърде заета, за да се терзае заради онова, което бе издрънкала на Джорджи, но докато стоеше на прага, сред тишината на нощта, тя осъзна, че не изпитва особена паника. Смяташе Джорджи за най-големия си враг, но дори тя не я бе осъдила, не бе казала, че Чаз е ужасна личност. А щом най-големият й враг не я смяташе за боклук, може би и самата Чаз не биваше да се мисли за такъв. Ала едно нещо бе сигурно. Не би могла повече да лъже за миналото си или да се преструва, че не се е случило, не и след като изля душата си пред камерата. Нищо чудно Джорджи да качи откровенията й в youtube.

И какво, ако го направеше?

Чаз остана дълго така, замислена за всичко, което бе преживяла. Беше оцеляла, нали? Все още бе жива и имаше страхотна работа. И ако някой я гледаше отвисоко, това си беше негов проблем, не неин. През цялото това време тя се бе преструвала, че миналото не се е случило, но то се бе случило. Навярно бе осъзнала, че не бива да заравя главата си в пясъка, иначе нямаше да говори пред камерата на Джорджи, нали?