Миро_Д - Unknown

Вратата зад нея се отвори. Джорджи чу обичайното подрънкване на ледени кубчета и долови уханието на дъжд.

— Не очаквах да стане така, когато я поканих в къщата. Наистина съжалявам.

Спонтанното и искрено извинение малко потуши гнева й.

— А какво точно очакваше да стане?

— Виж, бях ядосан. – Той говореше тихо, за да не чуят неканените гости в съседната стая. – Откъде изобщо се взе този тип? Не можех да понеса мисълта, че Джейд го чака в колата, изпълнена със съжаление към теб, въобразявайки си, че си толкова съсипана от великата им любов, че нямаш смелост да я погледнеш в шибаните очи. Това наистина ме изкара от нерви.

Казано така… При все това дразнещият му властен маниер толкова напомняше на бащиния й.

— Все пак не ти трябваше да вземеш това решение.

— Но ти нямаше да го сториш. – Брам започна да разкопчава копчетата на мократа си риза. – Писна ми да се свиваш уплашено всеки път щом се спомене името й. Къде ти е гордостта? Престани да вярваш, че тя е по-добра от теб.

— Аз не…

— Да, вярваш. Джейд може и да е по-добра в някои неща. Със сигурност умее много по-добре от теб да краде чужди съпрузи. Личността на Джейд, нейният характер или постъпки нямат нищо общо с теб. Порасни най-сетне и започни да живееш добре в собствената си кожа.

— Точно ти ли ме съветваш да порасна?

Но той не бе свършил с мъчението.

— Джейд и Ланс са родени един за друг. Той е точно толкова неподходящ за теб, колкото и…

— Колкото и ти?

— Точно така. – Брам отпи голяма глътка от чашата си.

— Благодаря за психологическия анализ.

Джорджи грабна пеньоара и нощницата, които бе извадила преди това, и се запъти с гневни крачки към банята, за да се преоблече. Но докато миеше лицето си, беше принудена да признае, че Брам има добро и разбиращо сърце. Беше поканил Джейд в дома си от някакъв извратен негов стремеж да я защити. Не би могъл да предвиди последствията.

Когато излезе, го завари да лежи в леглото, подпрян на възглавниците. Беше само по боксерки, чиято белота контрастираше със загорялата му кожа. Беше отметнал завивките, а върху гърдите му бе подпряна книга. Да види Брам Шепърд да чете книга, бе достатъчно удивително, ала още по-смайващо беше, че на носа му бяха кацнали очила без рамки. Тя се закова на място.

— Какво е това?

— Кое?

— Ти носиш очила?

— Само за четене.

— Имаш очила за четене ?

— Какво лошо има в това?

— Хора с татуировки не би трябвало да имат очила за четене.

— Не носех очила, когато си направих татуировката. – Той свали очилата и огледа тениската и долнището на синята й пижама. – Надявах се, че ще се накиприш в някое от онези секси изкушения от „Провокация”.

— Дори и да бях в настроение, а аз определено не съм, не бих се впуснала в подобни занимания, когато онези двамата са в съседната стая.

— Разбирам. – Той стана от леглото, повлече я към банята и затвори вратата. – Проблемът е решен.

— Все още съм ти бясна.

— Отново разбирам. Навярно защото извиненията ми не бяха достатъчно искрени – промълви той и завладя устните й.

18

Джорджи ненавиждаше филмите, в които героят караше героинята да забрави гнева си към него, като я целуваше до умопомрачение. Не възнамеряваше така лесно да загърби обидата, но не смяташе и да се отказва от толкова приятен метод да се поразсее. Затова вложи целия си яд в ответната целувка. Заби нокти в голите му рамене и захапа долната му устна. Притисна коляно към…

— Хей, внимавай – промърмори Брам.

— Млъквай и си заработи издръжката.

Това не му хареса и докато тя се усети, долнището на пижамата й се бе увило около глезените. Тя повдигна отново коляно, но той го улови, с едно движение го раздели от събрата му и подпря бедрата й върху гранитния плот.

Той бе създаден само за това. Тя задърпа ластика на боксерките му, но не можа да ги смъкне. Брам я пусна, за да довърши започнатото, и тя скочи от плота. Той изрита боксерките и отново я качи на плота, ала Джорджи успя да му се изплъзне и се насочи към остъклената хидромасажна душкабина с гранитни стени. Да превръща секса в борба за надмощие, едва ли бе най-зрелият начин да се справи с една трудна и объркана връзка, но в момента Джорджи нямаше друг избор.

— Всъщност като размислих… – Брам влезе в кабината след нея.

Тя изхлузи тениската си през глава.