Миро_Д: Unknown

Колкото до Джорджи… Тя продължаваше да пресъздава света през обектива на камерата и се справяше дяволски добре. Всеки неин следващ документален филм бе по-добър от предишния и тя спечели някои доста престижни награди. Но колкото и да обичаха работата си, най-голямата радост в живота им бе семейството.

Чаз си запроправя път сред гостите. Докато гледаше блестящите й черни коси, вишневочервената рокля и сребристите сандали, Брам трудно можеше да познае в нея отчаяното момиче, което преди толкова години бе прибрал от улицата. Дори сърдитата млада жена, която командваше като вечно вкиснат генерал в кухнята му, се бе смекчила. Не че Чаз бе изгубила бойката си дързост – двете с Джорджи от време на време кръстосваха шпаги – но сега бяха едно семейство: той, Джорджи и децата; Чаз и Арън; и разбира се, Пол и Лора, които се ожениха в същия този заден двор.

Организирането на сватбата им беше първата поръчка на Чаз, след като завърши кулинарното училище. Тя изненада всички, като реши да открие фирма за кетъринг, вместо да постъпи на работа в скъп и елитен ресторант, както винаги бе мечтала.

— Обичам да бъда в различни домове – бе обяснила решението си тя.

Сега спря до него.

— Айрис всеки миг ще се развилнее. Направи нещо, ама по-бързо.

— Може би ми е по-забавно да стоя тук и да наблюдавам как подлудява Джорджи – ухили се Брам, отхапа от миниатюрния ордьовър и посочи към басейна, където някогашният секретар на Джорджи водеше оживен спор с Ейприл и Джак Пейтриът. – Кога ще ощастливиш нашето хубаво момче и ще се омъжиш за него?

— След като спечели втория си милион.

— Не ми се ще да го издавам, но мисля, че той вече го е спечелил. – Арън бе основал собствена компания за видео игри и пожъна огромен успех с видео играта си, наречена „Форс Алфа Зебра”. Той се бе променил много повече от Чаз и сега с пълен успех можеше да краси корицата на някое модно мъжко списание. Едва ли някой можеше да предположи, че непохватният дебелак с грозни очила ще се превърне в стегнат, самоуверен, модно облечен мъж с властно излъчване. Брам грабна още един ордьовър от подноса. – Доста време ви отне да проумеете, че сте влюбени един в друг.

— Трябваше да порасна – промърмори Чаз и погледът й омекна, докато се любуваше на Арън. – Съвсем скоро ще се омъжа за него, но засега прекалено много ми харесва да ми посвещава цялото си внимание и да го държа винаги нащрек.

Пол най-после забеляза нещастната си внучка и се отдели от жена си, но беше твърде късно. Айрис вече си бе избрала сцена – маса от ковано желязо в средата на претъпкания двор – и започна да се катери по нея.

— Айрис! – извика предупредително Джорджи и понечи да се спусне към дъщеря си, но синът й, извиващ се в ръцете й, не й позволи да помръдне. – Айрис! Слез долу!

Момиченцето се престори, че не е чуло. Заобиколи внимателно нечия висока чаша, оставена там, разпери широко ръце и се обърна към публиката с повелителен и изненадващо силен глас за толкова малко дете.

— Слушайте всички! Ще пея!

Арън пъхна пръсти в устата си и гръмко подсвирна.

— Давай, Айрис!

Заобикаляйки тълпата, Брам си проправи път до Джорджи и взе сина им от ръцете й точно в мига, в който Айрис отвори малката си уста и изпя първите ноти. Изпя толкова чисто и мелодично встъпителната ария от „Ани”, че на родителите й сърце не им даде да я прекъснат.

— Какво ще правим с нея? – въздъхна Джорджи.

— Предполагам, че в крайна сметка ще трябва да я предадем във вещите ръце на баба Лора. – Целуна потната главичка на сина си. – Знаеш, че Лора и Пол умират от желание да уредят прослушване на Айрис.

— И двамата знаем как ще мине прослушването. Ще бъде великолепна.

— Нашата дъщеря е много добра, нали?

— Нямаше нито една фалшива нота. Тя е родена за сцената. А в нашето семейство не ни е нужно друго дете звезда.

Брам остави на тревата непослушно извиващото се в ръцете му момченце.

— Хубавото е, че на нея никога няма да й се налага да играе на сцената, за да заслужи нечия любов.

— Абсолютно вярно. Тя има повече любов, отколкото й е нужна.

Двамата бяха толкова погълнати да се усмихват един на друг, че не забелязаха как синът им се пльосна по дупе и запляска с ръце в идеален ритъм с мелодията на песента.

— Кой би могъл да си помисли, че тип като мен ще бъде ощастливен с такова страхотно семейство? – промърмори Брам с одрезгавял глас, както винаги когато говореше за божиите дарове.

Джорджи облегна глава на рамото му.