Миро_Д: Unknown

— Да – кимна той след задълбочен размисъл.

— Но при все това ще се съгласиш, нали?

Брам пое лицето й между шепите си.

— Нямам избор, нали?

— Имаш. Двамата решаваме заедно.

Той се усмихна и едната му ръка се стрелна надолу и стисна дупето й.

— Попи разполага точно с двайсет и четири часа, за да организира сватбата на мечтите ти. Аз ще се погрижа за медения месец.

— Двайсет и четири часа. Ние не можем…

— Попи може.

И Попи го доказа, при все че й бяха нужни четирийсет и осем часа и за наказание не й позволиха да присъства на церемонията, което никак не й хареса.

Двамата се ожениха по залез-слънце на уединен участък на плажа, закътан зад пясъчните дюни. Присъстваха само пет гости: Чаз и Арън, Пол и Лора и Мег, която дойде сама, защото не й позволиха да доведе кавалер. Саша и Ейприл не успяха да пристигнат навреме и Брам категорично отказа да ги чака. Джорджи искаше да покани Рори, но младоженецът заяви, че тя ужасно го изнервя, от което булката избухна в бурен смях и всичко завърши с отнемаща дъха целувка.

Помолиха Пол да извърши сватбения обред. Джорджи обяви, че това е най-малкото, което би могъл да направи за нея, след като я бе погребал. Баща й се впусна в пламенни възражения, изтъквайки, че не е ръкоположен за свещеник, но никой не пожела да го изслуша. Законните формалности бяха спазени преди месеци. Тази церемония символизираше съединяването на две сърца.

Златистият залез, сякаш нарисуван с пастели, обрамчваше плажа тази вечер. Букети от делфиниуми, перуники и уханен грах, привързани с панделки, поставени в обикновени поцинковани кофи, се полюшваха от топлия бриз. При все че Джорджи бе забранила на Попи да издига брачна беседка или да рисува сърца по пясъка, беше забравила да включи и пясъчен замък, затова младоженците стояха редом с близо двуметрово копие на внушителния дом на семейство Скофийлд, украсено с раковини и цветя.

Джорджи беше облечена в семпла жълта памучна рокля, с клонка цвете, вплетена в тъмните коси. Брам беше бос. Предварително написаните брачни клетви извираха от най-съкровените кътчета на сърцата им, пропити с наученото и обещания за бъдещето. След церемонията всички насядаха около стъкнатия огън, за да се насладят на вкусните раци и къпкейковете с шоколад, приготвени от Чаз. Пол и Лора не можеха да откъснат погледи един от друг. Докато дървата в огъня весело пращяха, Лора се отдалечи за кратко от Пол и се приближи до Джорджи.

— Имаш ли нещо против, че двамата с Пол сме заедно? Зная, че всичко стана твърде бързо. Разбирам, че…

— Не бих могла да бъда по-щастлива – прекъсна я Джорджи и я прегърна.

Чаз и Арън се измъкнаха незабелязано и закрачиха редом покрай водата.

Брам гледаше прекрасното лице на жена си, сияещо на пламъците на огъня, и осъзна, че паниката, негов неизменен и мълчалив спътник, откакто се помнеше, бе изчезнала. Щом толкова мъдра жена като Джорджи можеше да го приеме с всичките му недостатъци, крайно време беше и той да приеме себе си.

Това изтънчено, грижовно, нежно, умно и прекрасно създание беше негово. Може би трябваше да се бои да не я разочарова, но в душата му нямаше страх. Винаги и всякога щеше да бъде редом до нея.

Докато и последните лъчи на слънцето потъваха зад хоризонта, Джорджи най-после забеляза малката лодка, която приближаваше към тях от яхтата, закотвена в залива.

— Какво е това?

— Моята изненада – прошепна Брам в косите й. – Исках първата ни брачна нощ да бъде на яхта. За да изкупя вината си от първия път.

— Отдавна си го направил – усмихна се Джорджи.

Гостите ги изпратиха, посипвайки ги с дъжд от органичен кафяв ориз, специално донесен от Мег. Докато плаваха към яхтата, Брам прегръщаше здраво съпругата си. Искаше брачната им нощ да е съвършена. Ланс я бе отвел с карета, теглена от шест бели коня, и Брам не желаеше да пада по-долу.

Когато се качиха на борда, той я поведе през притихналата яхта към най-голямата каюта.

— Добре дошла на медения си месец, любима.

— О, Брам…

Всичко беше подредено, както той бе пожелал. Високи бели свещи, поставени в предпазни стъклени абажури, хвърляха трепкащи отблясъци върху дървената ламперия и разкошните килими.

— Толкова е красиво! – ахна младоженката очаровано и Брам разбра, че всякакъв спомен за бели коне и карети е завинаги заличен.

— Обичам те. Обичам те. – Погледът й се плъзна покрай него към леглото и тя избухна в смях. – Чаршафите с розови листенца ли са посипани?