Миро_Д: Unknown

Не бяха камъни.

Джорджи притисна треперещи пръсти към устните си.

Гробище?

Изведнъж лицето на мъжа изпълни екрана. Скип Скофийлд. Беше по-стар, много по-представителен, с безупречен външен вид, като истински Скофийлд. Късо подстригана вълниста коса, елегантен черен костюм, изискана тъмночервена вратовръзка върху снежнобяла риза. Красивото му лице бе набраздено от дълбоките бръчки на скръбта.

Джорджи поклати невярващо глава. Той не би могъл да…

— Не искам да отивам там, татко – изплака момиченцето.

— Зная, миличка. – Скип я вдигна на ръце и в същото време, със свободната си ръка, прегърна тесните рамене на момчето.

„Това е ситком! – искаше да изкрещи Джорджи. – Би трябвало да е забавно!”

Сега тримата стояха край един зеещ гроб, заобиколени от опечалени приятели и близки, облечени в черно. Момчето зарови лице в ръкава на баща си и промълви задавено:

— Мама вече ми липсва.

— Зная, синко. И на мен ми липсва. Тя така и никога не разбра колко силно я обичах.

— Трябваше да й кажеш.

— Опитах се, но тя не ми повярва.

Свещеникът започна заупокойната служба. Гласът му се стори познат на Джорджи и тя присви очи.

Следващият кадър показа края на церемонията. Близък план на ковчега в земята. Шепа пръст трополяща върху полирания капак, последвана от три кичести сини хортензии.

Кадър със Скип и свещеника – свещеник, който нямаше право да е такъв.

— Моите съболезнования, синко – пророни духовникът и потупа Скип по гърба.

Едър план: Скип и двете ридаещи деца, останали сами край гроба. Скип се свлича на колене и стиска очи от непосилната болка.

— Благодаря на Бог – промълви той, – благодаря на Бог, че ви имам.

Момчето се отдръпна и върху лицето му се появи злорада, почти отмъстителна усмивка.

— Само че ни нямаш.

Момичето сложи ръце на кръста.

— Ние сме плод на твоето въображение, забрави ли?

— Ние сме децата, които би могъл да имаш, ако не беше такъв самовлюбен глупак – додаде презрително момчето.

Като с магическа пръчка децата изчезнаха и мъжът остана сам край гроба. Страдащ. Изтерзан. Вдигна една от хортензиите, обсипали гроба и я поднесе към устните си.

— Обичам те. С цялото си сърце. Винаги ще те обичам, Джорджи.

Екранът потъмня.

Джорджи остана да седи потресена, неспособна да помръдне, сетне се изстреля от леглото и затрополи по коридора. От всички… Хукна надолу по стълбите, прекоси на бегом терасата и продължи тичешком до къщата за гости. През френските прозорци го видя да седи зад бюрото, вперил невиждащо очи пред себе си. Втурна се вътре, а Брам скочи на крака.

— Любовно послание ? – извика младата жена.

Той кимна отсечено, с пребледняло лице.

Тя опря ръце на кръста.

— Ти си ме убил !

Брам преглътна мъчително.

— Ти… ъ… не смяташе, че ще убия себе си , нали?

— И баща ми! Собственият ми баща ме погреба!

— Той е добър актьор. И… изненадващо свестен тъст.

Джорджи скръцна със зъби.

— Забелязах две познати лица сред опечалените. Чаз и Лора?

— Двете, изглежда… – той преглътна отново – се забавляваха на церемонията.

Джорджи вдигна възмутено ръце.

— Не мога да повярвам, че си убил Скутър.

— Нямах много време да работя над сценария. Не ми хрумна нищо по-добро, особено след като трябваше да снимам набързо и тайно.

— Естествено!

— Записът трябваше да бъде готов вчера, но твоята фалшива малка дъщеря с ангелско лице се оказа истинска примадона, дяволски трън в задника и не ми се мисли как ще работя с нея. В „Къща на дървото” тя ще изпълнява ролята на детето, насилвано сексуално от баща си.

— Но играе удивително добре – изрече Джорджи провлачено, скръствайки ръце пред гърдите. – Очите ми се насълзиха от изпълнението й.

— Ако някога имаме дете, което се държи така…

— … ще е по вина на баща му.

Думите й го накараха да занемее от изумление, но Джорджи искаше да го поизмъчи още малко, при все че в душата й клокочеха малки балончета на щастие.

— Кълна се в Бога, Брам, това беше най-глупавият, сълзливосантиментален кинематографичен боклук…

— Знаех си, че ще ти хареса. – Изглежда, не знаеше къде да дене ръцете си. – Хареса ти, нали? Това бе единственият начин, който можах да измисля, за да ти покажа, че осъзнавам колко жестоко те нараних онзи ден на плажа. Разбираш го, нали?