Миро_Д: Unknown

— Странно, но да.

Лицето му се сгърчи.

— Трябва да ми помогнеш, Джорджи. Досега никого не съм обичал.

— Дори и себе си – добави тихо тя.

— Нямаше много за обичане. Докато ти не ме обикна. – Пъхна ръка в джоба. – Не искам отново да те нараня. Никога. Но вече го сторих. Пожертвах това, което ти желаеше най-много. – Лицето му отново се изкриви. – Наистина няма да изиграеш Хелън, Джорджи. Договорът с актрисата вече е подписан. Ролята означаваше много за теб – зная го – и заради мен не я получи, но не можах да измисля нищо друго. Нямаше друг начин да ти докажа, че се нуждая от теб самата, а не от актрисата Джорджи Йорк.

— Разбрах го. – Тя се замисли за болката, която хората причиняват на себе си и на другите заради любовта. Беше дошло време да му признае, че тя самата го бе разбрала наскоро. – Радвам се.

— Не те разбирам. Не мога да ти осигуря ролята, скъпа, няма как да изгладя вината си.

— Няма какво да изглаждаш. – За пръв път го изрече на глас. – Аз съм режисьор, Брам. Автор на документални филми. Това искам да правя в живота си.

— За какво говориш? Ти си актриса и обичаш да играеш.

— Обичах да играя Ани. Обичах да играя Скутър. Нуждаех се от похвалите и аплодисментите, но те вече не са ми потребни. Пораснах и искам да разказвам други истории на публиката.

— Всичко това е прекрасно, но… записът на пробата ти? Невероятната ти игра?

— Нито една дума не идваше от сърцето ми. Беше чиста техника. – Тя внимателно подбираше думите си, подреждайки ги като пъзел, докато говореше, за да обрисува точно това, което мисли. – Подготовката за прослушването би трябвало да бъде най-вълнуващата работа, която съм вършила, но се оказа пълна скука. Ненавиждах Хелън, мразех тъмната дупка, в която ме теглеше. Исках единствено да грабна камерата и да избягам.

Брам изви присмехулно вежди и отново заприлича на предишния Брам.

— И кога точно те осени това прозрение?

— Предполагам, че съм го знаела през цялото време, но си мислех, че реагирам на обърканите ни отношения. Известно време репетирах съвсем добросъвестно, но когато повече не можех да издържам, вземах камерата и започвах да тормозя Чаз или се качвах на колата, за да интервюирам сервитьорки. Толкова много приказвах за новата си възродена кариера, че сама не усетих кога съм я постигнала. – Джорджи се усмихна. – Почакай само да видиш целия материал, който съм заснела – историята на Чаз, уличните хлапета, невероятните самотни майки. Всичко няма да влезе в един филм, но монтажът ще бъде истинска школа за мен. Ще се науча на много неща.

Брам заобиколи бюрото и най-сетне пристъпи към нея.

— Не го казваш само за да не ме гризе съвестта, нали?

— Шегуваш ли се? Обичам, когато си в плен на гузната си съвест. Тогава много по-лесно мога да те въртя на малкия си пръст.

— Изглежда, вече го правиш – изрече той с дрезгав глас. – И то с много по-голям успех, отколкото можеш да си представиш.

Брам я изпиваше с поглед. Джорджи никога не се бе чувствала по-обичана и желана. Двамата се взираха в очите си. В душите си. И на нито един не му хрумна да изтърси някое хапливо остроумие.

Младият мъж я целуна трепетно, както се целува невинна девойка. Най-нежното сливане на устни и сърца. Случващото се бе срамно романтично, но не толкова срамно, колкото мокрите им лица. Влюбените се прегръщаха плътно, със затворени очи, разтуптени сърца и разголени души. Всеки познаваше недостатъците на другия не по-зле от собствените си. А още по-добре познаваха добрите си страни. И това правеше момента още по-сладък и неповторим.

Двамата дълго разговаряха. Джорджи не искаше да крие нищо и му разказа за обаждането си на Мел Дъфи и за това, което едва не бе сторила.

— Не бих те обвинявал, ако беше довела замисъла си до край – увери я Брам искрено и додаде закачливо: – И ми напомни никога да не ти позволявам да доближаваш до пистолет.

— Искам отново да се оженим – прошепна тя. – Истински.

Той я целуна по слепоочието.

— Наистина ли го искаш?

— Церемония в тесен кръг. Красива и интимна.

— Добре.

Ръката му се плъзна по гърдата й, тлеещата жарава на страстта помежду им се разгоря и лумна в буйни пламъци. Струваше й огромно усилие на волята да се отдръпне.

— Не можеш да си представиш колко ми е трудно да го кажа – подхвана Джорджи, поднесе ръката му към устните си и я целуна, – но искам да имам първа брачна нощ.

Брам изпъшка.

— Само не ми казвай, че означава това, което си мисля.

— Толкова ли силно си против?