Миро_Д: Unknown

Яростта й избухна с нова сила.

— Ако си толкова отчаян , защо не се опита да говориш с мен, след като си избрал актриса за ролята на Хелън? Защо не…

— Защото първо трябваше да свърша нещо! – Натика я в колата и преди Джорджи да успее да мигне, автомобилът се носеше с пълна скорост надолу по алеята към предните порти. Два черни сува се стрелнаха след тях.

Брам включи климатика на максимум. С босите крака и тънката тениска Джорджи започна да трепери от студ, но не помоли да го намали. Изобщо не желаеше да говори с него. Брам караше като бесен, но тя беше прекалено гневна, за да се тревожи. Той отново искаше да разбие сърцето й.

Изскочиха на булевард „Робъртсън”, оживен от навалицата в събота следобед. Джорджи залитна напред, когато спирачките изскърцаха рязко и колата спря пред „Айви”, вторият дом на папараците.

— Защо дойдохме тук?

— За да направим бляскава поява пред репортерите с рекламна цел.

— Шегуваш се. – Един от папараците ги забеляза и се опита да ги снима през предното стъкло. Джорджи беше излязла от къщата на плажа без никакъв грим. Косата й беше разрошена, тениската – в точно този оттенък на синьото, което никак не се връзваше с цвета на изпомачканите й тюркоазни шорти, а върху босите й крака се мъдреха набързо нахлузени плажни джапанки вместо елегантни сандали. – За нищо на света няма да се покажа в този вид.

— Забрави ли, че ти си тази, която вече не се интересува от имиджа си?

— Съществува голяма разлика между безразличието към имиджа и появата в приличен ресторант с мръсни шорти и мърляви джапанки!

Още трима папараци се скупчиха около колата, а останалите се втурнаха самоотвержено през фучащите автомобили, за да се доберат до тях.

— Няма да се храним – обяви Брам. – А и според мен си много красива. – Изскочи от колата, мушна пачка банкноти в ръката на портиера и си проправи с лакти път през крещящите фоторепортери, за да й отвори вратата.

Измачкани шорти и тениска в неподходящ цвят. Коса, стърчаща във всички посоки, никакъв грим… и съпруг, който може и да я обичаше, но най-вероятно – не. Окончателно изгубила всякакво чувство за реалност, Джорджи излезе от колата.

Сякаш самият ад изригна. Не бяха ги виждали заедно от седмици и всички папараци закрещяха в един глас:

— Брам! Джорджи! Насам!

— Къде бяхте през цялото това време?

— Джорджи, Мел Дъфи излъга ли за срещата ви?

— Бременна ли си?

— Двамата още ли сте заедно?

— Това новият ти стил на обличане ли е?

Брам я прегърна през кръста и си проправи път през тълпата към тухлените стъпала пред заведението.

— Отдръпнете се, момчета, дайте малко въздух. Ще направите снимките си. Само не се блъскайте.

Минувачите ги зяпаха от тротоара, клиентите, насядали край масите във външния двор, протягаха вратове, а три безупречно облечени дизайнерки на чанти прекъснаха разговора си, за да втренчат погледи в двойката. Джорджи се замисли за миг дали да не ги помоли да й услужат с гланц за устни, но имаше нещо безумно освобождаващо да стои пред света в този немарлив вид.

— Кому са нужни пресконференции, когато разполагаме с „Айви”? – прошепна Брам в ухото й.

— Брам, аз…

— Слушайте всички! – Той вдигна властно ръка.

Всичко й се струваше като в мъгла, виеше й се свят, но Джорджи успя някак си да извие устни в дяволитата усмивка на Скутър. Ала в следващия миг се спря. Повече никакви преструвки. Тя беше гневна, с опънати до крайност нерви, повдигаше й се, но не я беше грижа дали всички ще го узнаят. Тръсна глава и позволи на чувствата си да се изпишат върху лицето й.

Тълпата задръсти тротоара. Затворите на фотоапаратите бясно щракаха, видеокамерите се въртяха, записвайки сцената.

Брам отново заговори, надвиквайки шума:

— Всички вие знаете, че с Джорджи се оженихме преди три месеца в Лас Вегас. Това, което не знаете…

Джорджи нямаше представа какво бе замислил, но й беше все едно. Каквито и лъжи да им каже, той щеше да се оправя после.

— … е, че станахме жертви на два коктейла, щедро подправени с наркотици, и че двамата всъщност се мразехме до смърт. От тогава до сега се преструваме на влюбени младоженци. Този брак беше лъжа.

Джорджи рязко вдигна глава. За секунда й се стори, че й се е причуло. Брам доброволно се бе изтъпанил на стъпалата пред „Айви” и разкриваше целия им план?

Оказа се, че това беше самата истина. Той им разказа всичко – разбира се, съкратената версия, но не пропусна нито един факт, дори гнусната сцена на плажа. Тя се взираше в решително вирнатата му брадичка и неволно си спомни афишите със страховитите и прекрасни филмови герои, които висяха на стената в кабинета му.