Миро_Д - Unknown

Не можеше да понесе мисълта, че той ще си въобрази, че е дошла да го търси.

— Чаз е болна – обясни тя безстрастно. – Дойдох, за да видя какво й е и сега си тръгвам.

Изпъна рамене и прекоси стаята към верандата, но той я настигна, преди да докосне дръжката на френските прозорци.

— Нито крачка повече!

— Без мелодрами, Брам. Нямам сили за това.

— Ние сме актьори. Драмите са втората ни природа. – Сграбчи я за раменете и я извърна към себе си. – Не съм преминал през всичко това, за да си тръгнеш просто така.

Яростта, която тя смяташе, че е успяла да потуши, избухна в изгарящ пламък.

— През какво си преминал? През какво по-точно ? Я се погледни! Нямаш дори една гънка по дрехите! Явно черпиш от живота с пълни шепи и се наслаждаваш на всяка минута!

— Така ли мислиш?

— Ти си продуцент и ще изпълняваш главната мъжка роля в прекрасен филм. Всичките ти мечти се сбъднаха.

— Не всички. Аз провалих отношенията си с теб и ти причиних огромна болка, забрави ли? На теб, най-важният човек в живота ми. – Притисна я към френските прозорци. – И се опитвам да поправя стореното.

— И как? – изсумтя презрително тя.

Брам впи поглед в нея. В потъмнелите му очи се отразяваше цялата мъка на изтерзаната му душа – игра, достойна за отличник от „Актърс Студио”.

— Обичам те, Джорджи.

Пред очите й избухнаха фойерверки.

— И защо така изведнъж те осени?

— Защото те обичам. Защото ти си ти.

— Звучиш искрено. Изглеждаш искрен – процеди тя саркастично и бутна ръката му. – Но не вярвам на нито една твоя дума.

Някой по-малко циничен може би щеше да повярва на искрената болка, стаена в ъгълчето на устата му.

— Това, което се случи през онзи ден на плажа… – поде Брам. – Разбирам колко грозно и отвратително беше, но случилото се ме накара да прогледна и да проумея това, което отдавна трябваше да осъзная.

— Ау, какво просветление!

— Знаех, че няма да ми повярваш и дори не мога да те виня. – Пъхна ръце в джобовете. – Само ме изслушай, Джорджи. Избрахме актриса за ролята на Хелън. Всичко е решено. Какви скрити мотиви вече бих могъл да имам?

Повече нямаше да има никакви мълчаливи страдания, последвали раздялата й с Ланс. Думите изригнаха от устата й:

— Да започнем с кариерата ти. Преди три месеца и половина аз бях човек, готов на всякакви жертви, за да запазя имиджа си, също както теб сега. Съмнителното ти минало застрашаваше бъдещето ти и ти ме използва, за да изчистя репутацията ти.

— Това не…

— „Къща на дървото” не е единственият важен проект в живота ти. Филмът е само първата част от внимателно планирана стратегия, за да се утвърдиш в очите на публиката като уважаван актьор и продуцент.

— Нищо лошо няма в това, да имаш амбиции.

— Има, ако искаш да се възползваш от мен, за да си излъскаш имиджа, за да те обявят за господин Надеждност.

— Това е Холивуд, Джорджи! Обетована земя за разведените. Кой, по дяволите – освен Рори Кийн – се интересува дали ще останем женени?

— Рори Кийн. Точно така!

— Наистина ли мислиш, че искам нашият брак да продължи само за да не загубя доброто мнение на Рори?

— Не е ли така? Не бяха ли всичките ти усилия посветени точно на това?

— Именно бяха . Но това приключи. Аз съм повече от щастлив да градя кариерата си, разчитайки единствено на професионалните си умения, а не на своя брак.

Изглежда, сърцето й се бе вкоравило, защото тя не повярва на нито една негова дума.

— Ти си готов да кажеш каквото и да е, стига да избегнеш публично отхвърляне, но аз приключих с преструвките. Повече няма да се опитвам да накарам хора, които не познавам, да повярват, че съм такава, каквото не съм. Ще наредя на Арън да прекрати тези трогателни измислици за пресата. И този път ще се погрижа той да изпълни заповедта ми.

— Да бе, как ли пък не! – Студената пресметливост в очите му се замени с твърдоглава решителност. И изведнъж като че ли откачи. Целуна я грубо, после я бутна и задърпа към задния коридор. – Идваш с мен.

Тя се препъна, но той я държеше здраво и не й позволи да падне.

— Пусни ме!

— Водя те на разходка – отсече той.

— Като че ли можеш да измислиш нещо ново.

— Млъквай. – Той я набута в гаража. Не беше груб, но не беше и нежен. – Време е да разбереш колко високо ценя репутацията си на порядъчен и уважаван човек. – Сега приличаше на необуздания дивак от миналото си.

— Никъде не отивам с теб.

— Ще видим. Аз съм по-силен от теб, по-злобен и дяволски по-отчаян.