Миро_Д - Unknown

— Ако Чаз не учи – заговори Арън, – няма защо да се притеснява, че ще я скъсат. Тя просто се страхува.

— Пълни глупости!

Джорджи се предаде.

— Твърде съм уморена, за да се разправям сега с теб. Върви си.

Чаз, естествено, не помръдна от мястото си. Вместо това огледа недоволно Джорджи.

— Струва ми се, че пак си отслабнала.

— Напоследък нищо не ми се услажда.

— Сега ще се погрижим за това.

Чаз се втурна в кухнята, където дълго трополя, тряска вратите на шкафовете, отваря и затваря хладилника. Накрая отново се появи и постави пред Джорджи чиния с хрупкава, свежа салата и апетитно димяща купа с макарони със сирене. Топлата храна засити стомаха й и я накара да се отпусне, но най-благотворно й подействаха присъствието и грижите на Чаз.

Джорджи вдигна голяма патърдия, докато се опитваше да убеди Чаз да нахлузи един от банските й и да отиде на плажа.

— Освен ако не те е страх от водата – подметна тя с ехидно самодоволство накрая, сякаш предизвикваше Чаз да облече банския.

Джорджи знаеше, че Чаз мразеше да разголва тялото си и навярно щеше да реши, че това е някакъв вид терапия. Ала след като Джорджи толкова явно я предизвикваше, момичето облече един бански, порови се във вещите на Джорджи и откри къс хавлиен халат, който навлече върху банския.

Арън лежеше върху плажна кърпа, заровил нос в някакво тъпо списание за видео игри. Когато се срещнаха за пръв път, той дори не приближаваше до водата. Сега се беше накиприл в нови бели бански с тъмносини кантове. Трябваше да отслабне с още няколко килограма, за да изглежда готино, но беше започнал ежедневно да тренира и му личеше. Освен това беше започнал да харчи пари за прилична подстрижка и дори се бе изръсил за контактни лещи.

Чаз седна на края на кърпата, с гръб към него. Халатът не стигаше дори до средата на бедрата й и тя побърза да подвие крака под себе си.

Арън остави списанието.

— Горещо е. Хайде да поплуваме.

— Не искам.

— Защо? Каза ми, че преди много си обичала да плуваш.

— Просто сега нямам настроение, това е всичко.

Той се надигна и се намести до нея.

— Няма да ти се нахвърля само защото си по бански.

— Зная.

— Чаз, време е да оставиш миналото зад гърба си.

Тя взе една пръчка и започна да рови с нея в пясъка.

— Може би не искам да го оставя зад гърба си. Може би искам да съм сигурна, че няма да го забравя, за да не преживея никога отново подобно нещо.

— Това няма да се случи.

— Откъде знаеш?

— Обикновена логика. Да кажем, че пак си счупиш ръката или дори крака. Наистина ли смяташ, че Брам ще те изхвърли? Или че Джорджи няма да се погрижи за теб? Или че аз няма да те поканя да дойдеш да живееш при мен? Сега имаш приятели, макар че човек трудно би се досетил за това, съдейки по начина, по който се държиш с тях.

— Но накарах Джорджи да яде, нали? А ти не биваше да й казваш, че ме е страх да не ме скъсат на изпитите.

— Ти си умно момиче, Чаз. И всички го знаят, освен теб.

Тя взе една счупена мидена черупка и прокара палец по острия ръб.

— Може и да съм умна, но пропуснах много години в училище.

— И какво от това? Нали за това са приравнителните изпити? Обещах, че ще ги помогна с уроците.

— Не ми е притрябвала помощта ти. – Ако започне да й помага, Арън ще разбере колко малко знае и ще престане да я уважава.

Но той сякаш прочете мислите й.

— Ако ти не ми беше помогнала, аз все още щях да съм дебел. Хората ги бива в различни неща. Аз винаги съм бил добър в училище и сега е мой ред да ти върна услугата. Довери ми се. Няма да бъда и наполовина толкова заядлив и злобен с теб, както ти беше с мен.

Тя наистина беше заядлива и зла с него. Както и с Джорджи. Изпъна крака. Кожата й беше бледа като на вампир и сега забеляза едно място, което бе пропуснала да избръсне.

— Извинявай.

Навярно извинението й не бе прозвучало съвсем искрено, защото Арън продължи да я наставлява.

— Крайно време е да престанеш да бъдеш толкова груба с хората. Мислиш си, че така изглеждаш много корава, но всъщност будиш единствено съжаление.

Чаз скочи от кърпата.

— Никога не го казвай!

Той я погледна. На свой ред тя го изгледа свирепо и стисна юмруци.

— Престани с глупостите, Чаз. – Звучеше уморено, като че ли му бе досадила. – Време е да пораснеш и да започнеш да се държиш като порядъчно човешко същество. – Арън се изправи бавно. – Двамата с теб сме приятели, но през половината време ме е срам заради теб. Например заради отвратителното ти държание с Джорджи. Всички виждат колко зле се чувства тя. Не е нужно да я тормозиш допълнително.