Миро_Д - Unknown

Чакалът в колата беше самата тя. Отмъстителна, злобна жена.

Джорджи стисна дръжката. Брам я беше предал и заслужаваше да бъде наказан. Тя изпитваше нужда да го нарани, да го съсипе, да го предаде, както той я бе предал. Но подобна страст към разрушението не беше в природата й.

Младата жена се отпусна в седалката и се опита да надникне в душата си – да види в какъв човек се бе превърнала. Въздухът в колата стана тежък и спарен. Единият й крак бе изтръпнал, задушаваше се. Но остана неподвижна. Бавно започна да осъзнава собствената си природа. С неумолима яснота Джорджи разбра, че предпочита да живее с тежестта на гнева, с бремето на болката и страданието, отколкото да се превърне в отмъстителна кучка.

Чакалът най-после излезе от гробището, притиснал мобилния телефон до ухото си. Изпуши още една цигара, огледа се за последен път наоколо, после се качи в колата си и потегли.

Джорджи шофираше без посока, чувстваше се празна, ядът в душата й не бе стихнал, още не бе намерила покой, но сега бе наясно със себе си. Накрая се озова на булевард „Линкълн”, в някакъв съмнителен квартал в Санта Моника, пълен със салони за масаж и секс магазини. Спря пред затворен магазин за резервни части, извади от багажника сака с камерата и закрачи по тротоара. Никога досега не бе попадала сама през нощта в опасен квартал, но дори и не й хрумна да се изплаши.

Не след дълго откри това, което търсеше – тийнейджърка, с изрусена коса и угаснал поглед. Приближи я внимателно.

— Казвам се Джорджи – заговори тихо. – И снимам филми. Може ли да поговоря с теб?

Два дни по-късно Чаз се появи в къщата на плажа. Джорджи седеше пред компютъра и от сутринта преглеждаше заснетия материал. Дори не си бе взела душ. Спорът избухна още щом Арън отвори вратата.

— Проследила си ме! – чу го Джорджи да възкликва. – Ти не искаш да отидеш с колата дори до супермаркета, а си ме проследила през целия път до Малибу?

— Пусни ме да вляза – нареди Чаз.

— Няма начин! – тросна се той. – Върви си у дома.

— Никъде не отивам, преди да говоря с нея.

— Само през трупа ми.

— О, моооля те, сякаш можеш да ме спреш. – Чаз профуча покрай него и много скоро се озова в стаята за гости, където Джорджи бе разположила оборудването си. Беше облечена цялата в черно – от главата до джапанките – като истински ангел на отмъщението. – Знаеш ли какъв ти е проблемът? – подхвана тя без всякакво предисловие. – На теб не ти пука за хората.

Джорджи почти не бе спала и се чувстваше твърде изтощена, за да се разправя с Чаз.

— Брам от две вечери не се е прибирал у дома от студиото – продължи атаката си момичето. – Той е нещастен и всичко е заради теб. Няма да се изненадам, ако отново посегне към наркотиците. – Когато Джорджи не отговори, устремният плам на Чаз отстъпи пред несигурността. – Зная, че си влюбена в него. Нали така, Арън? Защо просто не се върнеш при Брам? Тогава всичко ще бъде наред.

— Чаз, остави я на мира – каза Арън и пристъпи зад Джорджи.

Тя никога не си бе представяла, че Арън ще се превърне в толкова свиреп закрилник. Изглежда, загубата на тегло му бе дала много повече увереност. Във вторник, когато Мел Дъфи обяви в таблоидите за телефонното обаждане на Джорджи, Арън се впусна в ожесточена атака и публикува ярко и убедително опровержение, без дори да се допита до нея. Тя му каза, че Мел не е излъгал и вече не я е грижа, но Арън отказа да я слуша.

Беше й много по-лесно да се заяде със слабостите на Чаз, отколкото да мисли за собствените си.

— Обикновено тези, които постоянно си пъхат носа в хорските работи, не искат да се оправят със собствените си провали и бъркотии.

Чаз настръхна и тутакси мина в настъпление:

— Всичко в моя живот си е съвсем наред!

— Тогава защо вече не си в кулинарното училище? Доколкото зная, дори не си надникнала в онези учебници.

— Чаз е прекалено заета, за да й остава време за учене – вметна Арън злъчно. – Поне тя така твърди.

— Аз пък мисля, че те е страх да излезеш извън границите на безопасното си съществуване, защото се ужасяваш, че някак си отново ще се озовеш на улицата. – В мига, в който думите излетяха от устата й, Джорджи съжали, че неволно е предала доверието на Чаз. Почувства се зле и се засрами от себе си. – Извинявай, аз…

— О, престани да ме гледаш така – ядоса се момичето. – Арън знае.

Наистина ли знаеше? Джорджи не го очакваше.