Миро_Д: Unknown

Папараците, свикнали по-често да си имат работа с лъжата, отколкото с истината, не повярваха на нито една негова дума.

— Поднасяте ни, нали?

— Никой не ви поднася – увери ги Брам. – Джорджи реши, че от тук нататък ще живее честно, без лъжи и преструвки. Навярно е гледала прекалено много шоуто на Опра.

— Джорджи, ти ли накара Брам да направи това?

— Двамата разделени ли сте?

Те нападаха като глутница чакали, безмилостни и коварни, но Брам надвика всички:

— От днес ще ви казваме само истината, но не разчитайте, че ще ви споделяме това, което не желаем, дори и да се нуждаем от популярност и реклама за някой нов филм. Колкото до бъдещето на нашия брак… Джорджи иска да ме зареже, но аз обичам съпругата си и правя и невъзможното, за да я накарам да размисли. Това е всичко, което ще чуете от нас двамата. Ясно ли е?

Папараците направо обезумяха – крещяха, блъскаха се, опитваха се да стигнат до тях. Брам успя да избута някак си двама от тях, докато с Джорджи си проправяха обратно път през тълпата. При това я прегръщаше толкова здраво, че краката й се отлепиха от земята и едната й джапанка се изхлузи. Портиерът съумя да отвори вратата на колата и Джорджи се вмъкна вътре.

Когато потегли, Брам едва не прегази двамата журналисти, покатерили се върху предния капак на колата.

— Да не съм чул повече нито дума за скрити мотиви. – Мрачната му физиономия и заплашителните нотки в гласа му не оставяха място за възражение. – Всъщност в момента изобщо не желая да разговарям.

Това напълно я устройваше, защото и тя не знаеше какво да каже.

Цяла кавалкада сувове ги последва обратно към дома им. Брам отвори портите с дистанционното, продължи по алеята за коли до входа, удари рязко спирачките и изключи двигателя.

Тишината в колата се нарушаваше единствено от накъсаното дишане на Брам. Той отвори жабката и извади едно дивиди.

— Ето защо не можех по-рано да дойда при теб. Това още не беше готово. – Остави дивидито в скута й. – Изгледай го, преди да вземеш някакво окончателно решение за нашето бъдеще.

— Не разбирам. Какво е това?

— Предполагам, би могло да се каже, че е… моето любовно послание до теб. – Той слезе от колата.

— Любовно послание? – повтори след него тя, но Брам вече бе изчезнал зад ъгъла на къщата.

Джорджи погледна диска и прочете написания на ръка надпис: „СКИП И СКУТЪР: Пътешествие под земята”.

Сериалът „Скип и Скутър” бе прекратен след 108-ия епизод, но върху етикета бе написано „Епизод 109”. Притиснала диска към гърдите си, Джорджи изхлузи и другата джапанка и затича боса към къщата. Нямаше търпение да се занимава със сложното оборудване в кинозалата, затова занесе филмираното му любовно обяснение в спалнята на горния етаж и постави диска в дивиди плейъра. Седна в средата на леглото, обви ръце около коленете си и с разтуптяно сърце натисна бутона „Старт”.

Върху първия кадър постепенно се появиха два чифта малки крака, крачещи през тучна зелена морава. Единият чифт крачета бяха обути с черни лакирани кожени обувчици с тъпи носове и бели чорапки с кокетни къдрички. Другите бяха обути в лъскави черни обувки, тип оксфорд с връзки, върху които падаха маншетите на официален черен панталон. Двата чифта крака се спряха и се извърнаха към някой, който стоеше зад тях.

— Татко? – изхленчи малкото момиченце.

Джорджи се обгърна по-плътно с ръце.

— Казах ти да не плачеш! – прозвуча сърдитият шепот на момчето.

— Не плача. Искам татко – изхленчи по-силно момиченцето.

В кадъра се появи трети чифт обувки. Черни мъжки обувки със заоблени носове.

— Тук съм, миличко. Трябваше да помогна на grand-mère*.

[* Баба (фр.). – Б.пр.]

Джорджи потрепери, когато камерата продължи да пълзи нагоре по острия ръб на черния панталон, стигна до мъжка ръка с дълги фини пръсти и се задържа върху безименния, където блестеше платинена венчална халка. Тази ръка стисна ръчичката на момиченцето.

В близък план се появи лицето на детето. Беше на седем или осем години, с руси коси, обрамчващи ангелското личице, облечено в кадифена рокличка. Около вратлето му меко проблясваше наниз перли.

Камерата се отдръпна назад. Момче със сериозно изражение, приблизително на същата възраст, улови другата ръка на мъжа.

Следващият кадър, заснет от по-широк ъгъл, показваше отзад висок строен мъж и две малки деца, прекосяващи добре поддържаната морава. Появи се сенчесто дърво, моравата се разшири и се видяха още дървета. Някакви камъни. Едър план.