Миро_Д - Unknown

— Прекалил ли съм? – усмихна се Брам и зарови лице в косите й.

— Доста. – Тя обви ръце около врата му. – Вълшебно е!

Той я събличаше бавно, обсипвайки с целувки голата плът под падащите дрехи: извивката на рамото, заоблените хълмове на гърдите. Падна на колене и целуна корема й, бедрата, съзнавайки, че е най-големият щастливец на земята. Тя го съблече също толкова бавно и когато повече не можеше да издържа това сладко мъчение, Брам я притегли върху леглото, обсипано с розови листенца.

Което му се бе сторило толкова добра идея, но…

Извади едно листенце от устата си.

— Тези нахалници са навсякъде.

— Не ми го казвай. Дори тук. – Тя разтвори бедрата си. – Ще направиш ли нещо по въпроса?

В крайна сметка розовите листенца не се оказаха чак толкова лоша идея.

Яхтата се поклащаше леко върху вълните. Двамата се любиха отново и отново, закътани в интимния си чувствен свят, скрепявайки брачните обети с телата си.

На следващата сутрин Брам се събуди пръв и дълго лежа, сгушил жена си в обятията си. Вдъхваше уханието й, благодареше на Бог… и мислеше за Скип Скофийлд.

„Трябва да ми помогнеш, приятел. Нямам твоя опит на сантименталното поприще.”

„Като начало е добре да се откажеш от сарказма” – отвърна Скип.

„Тогава Джорджи няма да ме познае.”

„Поне се сдържай понякога.”

Това беше по силите му. Джорджи се притисна към него и Брам погали бедрото й.

„Най-после те превъзхождам, Скипър. Ти завинаги си обвързан с малката Скутър Браун. А виж ме мен… – Брам целуна меките коси на жена си. – А аз съм с Джорджи Йорк.”

Джорджи се събуди, но не му позволи да я целуне, преди да си измие зъбите. Когато излезе гола от банята, той видя едно розово листенце, залепнало върху зърното на гърдата й, и протегна ръка.

— Ела тук, жено – каза тихо. – Хайде да ти направим бебе.

Но за негово изумление Джорджи го отблъсна.

— По-късно.

Брам се облегна на възглавниците. Наблюдаваше напрегнато как тя извади камерата от единия от куфарите, донесени на яхтата.

— Чаз ме предупреди какво ме очаква – въздъхна той.

Младата жена се усмихна и се настани удобно в долния край на леглото, с лице към него. Лъчите на утринното слънце, проникващи през илюминаторите, позлатяваха тъмните й коси. Брам се надигна на лакът. Джорджи насочи камерата към него.

— Започни от началото – подкани го. – Разкажи за всичко, което обичаш в жена си.

Той разбираше, че тя го дразни, но нямаше намерение да се включва в играта й. Вместо това облегна гръб на таблата на леглото, обхвана стъпалото й с длан и направи точно това, за което го молеше.

Айрис Йорк Шепърд беше нещастна, както може да бъде нещастно едно четиригодишно дете. Стоеше насред задния двор, скръстила ръце пред плоските си гърдички, малкото й краче потупваше заплашително в тревата, а милото й детско лице бе изкривено в сърдита гримаса. Айрис мразеше, когато не е център на внимание, а сега дори обожаващите я баба и дядо се бяха отдръпнали настрани, за да поговорят с чичо Трев.

Брам зърна дъщеря си от верандата и се ухили. Отлично знаеше какво предстои. От другия край на двора, докато гонеше наскоро проходилия им син, Джорджи също бе забелязала бунтовническото изражение на Айрис.

— Направи нещо! – извика тя на мъжа си, извисявайки глас над всеобщата глъчка.

Брам се замисли. Можеше да грабне Айрис на ръце и да я погъделичка или да я обърне с главата надолу, което тя обожаваше, или дори да си поговори малко с нея – нещо, което умееше удивително добре – но нищо не предприе. Много по-забавно беше да остави събитията да следват своя естествен ход.

Двайсет и петима от най-близките приятели на Брам и Джорджи бяха поканени да отбележат петата годишнина от венчавката им на плажа. Колко много неща се бяха случили през тези години. „Къща на дървото” имаше добър успех сред публиката и огромен сред критиците, след което Брам изигра няколко главни роли в други успешни филми. После, с подкрепата на Рори, засне филм по собствен сценарий. Публиката го прие възторжено и кариерата му се изстреля към висините.