Миро_Д - Unknown

В прохладната дневна с избелени стени и теракотен под имаше няколко кафяви плетени стола от ракита със сини сатенени възглавнички. Всяка сутрин тя отваряше плъзгащата се стъклена стена, отделяща помещението от вътрешния двор, позволявайки на геконите да влязат вътре, но младата жена нямаше нищо против. Беше чела някъде, че някои видове влечуги се размножават чрез патогенеза, което означаваше, че женските могат да се възпроизвеждат без участието на мъжките. Де да можеше и при нея да е така!

Брам беше намерил в хладилника каната със студения чай и се бе настанил на дивана, подпрял крака на ниската масичка, с чаша в ръка. Чу шляпането на босите й нозе по теракотения под, но не вдигна глава.

— Не ми изглеждаш особено възторжена за кастинга, както мислех, че ще бъдеш.

— Очевидно съм искала само да докажа нещо на себе си – изчурулика Скутър, най-доверената спътница на Джорджи. – Кой би го очаквал?

— Това е златната възможност, пробивът в кариерата ти, който желаеше.

— Да, но… – Доловил нерешителните нотки в гласа й, Брам се извърна към нея. Тя вдигна ръка. – Трябва да ти кажа нещо. Няма да ти хареса, на мен също никак не ми се нрави. Можеш да ме наречеш както искаш, няма да възразя.

Той стана от дивана и се приближи предпазливо към нея, сякаш беше изоставен багаж на летището.

— Няма да живееш в къщата на Трев. Говоря сериозно, Джорджи. Аз изпълних всяко условие в този глупав брачен договор и ти си длъжна да сториш същото.

— Не си го изпълнил от благородство, а движен от егоистични подбуди.

— Няма значение – сряза я Брам. – Аз изпълних моята част от сделката и ти трябва да изпълниш своята, в противен случай ти не си жената, за която съм те мислил.

— По принцип е вярно, но… – Сега беше моментът да го изтърси, бъбрейки като вятърничава глупачка, каквато не беше. – Слагам картите на масата, Скипър. – Тя оправи списанието върху масичката. – Чувствам, че отново се влюбвам в теб.

— Как ли пък не, по дяволите! – махна той пренебрежително с ръка и дори не мигна.

— Абсурдно, нали? – гмурна се тя в дълбокото. – Унизително. Срамно. За щастие, нещата са още в началото, но ти ме познаваш – готова съм сама да се закопая, ако ми дадат мотика. Обаче не и този път. Този път ще смачкам отровното семе още в зародиш.

— Ти не се влюбваш в мен.

— Дори на мен самата ми е трудно да го повярвам. Слава богу, още не съм прекрачила опасната граница. – Размаха пръст към него. – Всичко е заради тялото ти. Лицето. Косата. Ти си абсолютно неотразим и колкото и да ме е срам да го призная, аз не съм изключение от останалите жени.

— Разбрах. Цялата работа е в секса. Ти си старомодно момиче със строги морални принципи, което е длъжно да вярва, че е влюбено, за да може с чиста съвест да се наслаждава на секса.

— Боже, мисля, че си прав.

Той примигна, изненадан от внезапната й капитулация, но само след секунда осъзна, че се е хванал на въдицата.

— Исках да кажа, че…

— Абсолютно си прав – съгласи се тя охотно. – Благодаря ти. Повече никакъв секс.

— Нямах това предвид!

— Ето как стоят нещата за мен. Или трябва да се преместя в къщата на Трев, или да се върна в твоята и окончателно да се влюбя в теб. Сигурна съм, че и двамата отлично можем да си представим докъде ще доведе това. Срамни сцени, безброй пролети сълзи и унизителни молби от моя страна. Ти ще се почувстваш като последен негодник. Доколкото се познавам, тайно ще спра противозачатъчните хапчета. Схващаш ли картинката?

— Не мога да повярвам. – Брам прокара пръсти през косата си. – Ти не си толкова глупава. Това не е любов. Това е само секс. Познаваш ме прекалено добре, за да се влюбиш в мен.

— Всеки би си го помислил.

— Ти най-добре от всички знаеш що за егоистичен, самовлюбен женкар съм аз!

— Ненавиждам се. Наистина.

— Джорджи, не прави това.

— Какво мога да кажа? От всички безумни каши, в които съм се забърквала, тази е най-смърдящата. – Брам не каза нищо и Джорджи облиза устни. – Неловко, нали?

— Изобщо не е неловко. Ти просто си такава. Дяволски емоционална. Мисли с главата си. И двамата знаем, че заслужаваш по-добър мъж от мен.

— Най-после да сме единодушни за нещо.

Тя се надяваше да намали напрежението, но той се намръщи още повече.

— Онзи глупав разговор за любовта… Ти ме накара да повярвам, че се тревожиш за моите чувства – рече той, – но всъщност само си опипвала почвата.

— Моля те, не ми го напомняй. Със сигурност осъзнаваш какво ми струва да преглътна гордостта си и да призная, че отново се навирам в онзи стар капан.