Миро_Д - Unknown

Брам потрепери, когато Рори захвърли шприца върху масата.

— Ако го показваше малко по-бавно, може би щях да успея да го направя правилно.

Кога най-сетне Чаз ще се научи да се подмазва на важните личности? Налагаше се да замаже положението.

— Моля те да извиниш икономката ми. Тя е възпитавана от вълци. – Приближи масата и огледа розовите топчета. – Изглеждат вкусни.

Рори и Чаз изпухтяха презрително.

— Работата не е във вкуса. Те са само за украса – обясни троснато Рори, сякаш той беше длъжен да го знае. – Винаги съм искала да се науча да украсявам торти и Чаз ми дава начални уроци.

— Уроци за бавноразвиващи се – промърмори под нос Чаз.

— Аз съм директор на студио – сопна се Рори, – а не майстор сладкар.

— Изчезвай, Чаз. – Компанията на Рори винаги изнервяше Брам, но Рори и Чаз заедно направо го подлудяваха.

— Ние тъкмо сме в разгара на…

— Тръгвай! – Той я побутна към вратата.

Рори взе шприца и притисна върха му към восъчната хартия. Двамата не бяха разговаряли след първоначалната им среща в разкошния й офис във „Вортекс”. Ледената кралица, седнала зад масивното богато инкрустирано бюро под огромната абстрактна картина на Ричард Дибенкорн, по нищо не приличаше на тази жена с боси крака, с вързана на конска опашка коса и пръсти, изплескани с розова глазура. Брам разтри кръста си и се насочи към хладилника.

— Извинявам се заради Чаз. Човек изобщо не бива да й обръща внимание.

Рори се бе съсредоточила върху изстискването на някаква завъртулка, напомняща буквата „С”.

— Какво става с Джорджи?

— С Джорджи? Нищо. – Младият мъж протегна бавно ръка към каната със студения чай.

Рори сътвори още една завъртулка до първата.

— Разбрах от Чаз, че е изчезнала.

— Чаз си въобразява, че знае всичко. – Съжали, че бе отказал цигарите. Беше много по-лесно да изглеждаш спокоен и невъзмутим с цигара в ръка, отколкото с кана със студен чай. – Решихме да прекараме лятото в къщата на Трев на плажа. Новата. Той продаде старата миналия месец. Тъй като работя, ще мога да отскачам само през уикендите, но Джорджи сега е там. – Или поне трябваше да бъде според последната вътрешна информация на Арън за таблоидите, която включваше описание на несъществуващия нов меден месец и плановете им за романтични летни уикенди в къщата на плажа. Арън ставаше все по-добър в лъжите.

Рори мушна шприца в разтеклата се глазура.

— По дяволите! Много по-трудно е, отколкото изглежда. – Най-после вдигна глава. – Или ще ми кажеш останалото сега, или ще говорим в офис ми, в присъствието на Лу Дженсън и Джейн Клемати от „Сирака”.

Среща, която той искаше да избегне на всяка цена.

— За какво?

Рори се съсредоточи върху измайсторяването на нова поредица розички. Явно нямаше намерение да изостави темата и затова Брам най-сетне се предаде.

— Сигурно си чула за записа на репетицията й за ролята.

— Гледах го. Изпълнението й е блестящо. Няма да намериш по-добра Хелън.

Брам надяна хладната и невъзмутима маска на Джони Деп, но не му се получи особено добре без цигара в ръка, затова се облегна колкото можа по-нехайно на барплота и скръсти глезени.

— Съпругата ми е връхлетяна от пристъп на творческа паника и в последния момент е решила да избяга. Сега се опитвам да се справя с този проблем.

— И от какво е предизвикан този внезапен пристъп на творческа паника?

Шефът на „Вортекс Студиос” не би трябвало да участва в кастинга на някакъв нискобюджетен филм в една от дъщерните компании като „Сирака” и на Брам вече здравата му бе писнало от Рори, явно вживяла се в ролята на закрилник на Джорджи.

— През последните няколко години Джорджи преживя много трудности. Вече не иска да рискува – процеди той, опитвайки се да овладее нервите си. – Аз възнамерявам да направя всичко възможно, за да я накарам да размисли, и ще съм много благодарен, ако никой не ми се бърка и ме оставите на спокойствие, докато измисля как да се справя със ситуацията.

— Нима? – Повдигнатите й вежди показваха, че не вярва на нито една негова дума. – Според мен се е случило следното: ти си прецакал всичко. Отново.

Деп не би трепнал, нито пък Брам.

— Не съм.

— Ако се вярва на всички, с които разговарях, включително и Чаз, Джорджи изгаряла от желание да получи ролята до деня преди прослушването. – Рори захвърли шприца. – Джорджи е професионалист и аз никога не съм я виждала да „изпада в пристъп на творческа паника”. Това ме навежда на мисълта, че тя се е отказала от ролята, защото поради някаква причина не желае да работи с теб.