Миро_Д - Unknown

Брам с усилие раздвижи челюстта си.

— Ти си тази, на която не й се нрави да работи с мен, не Джорджи.

— Аз се впуснах в битка за теб, Брам. Не само защото харесах сценария, нито защото беше блестящ, когато чете ролята. Направих го, защото Джорджи вярва в теб. Или поне вярваше. – Тя откъсна парче хартия от кухненската ролка върху барплота и избърса ръцете си. – Не се самозаблуждавай. Мнозина в този град очакват да се провалиш и историята с Джорджи е именно идеалният сценарий за тях. Ако не искаш да приключиш кариерата си като водещ на телевизионна игра, горещо ти препоръчвам да разрешиш проблемите с жена си и да я върнеш пред камерите, където й е мястото.

— Това ли е всичко?

— Кажи на Чаз, че очаквам с нетърпение следващия урок.

След тези думи тя мина покрай него и излезе през задната врата.

Брам затвори очи и стисна студената чаша между дланите си. Нежеланото посещение на Рори наля масло в огъня, подхранвайки угризенията на съвестта му, които го разяждаха всеки ден, макар че бе излъгал Джорджи заради нейното собствено добро. Благодарение на нея мечтата му щеше да се осъществи и веднага след като тя се справи с тази измислена от нея мелодрама, щеше да му благодари горещо, задето не й е позволил да пропусне такава златна възможност.

Но лъжата си беше лъжа и той не можеше да отрече собствената си непочтеност, колкото и да му се искаше.

На следващата сутрин Брам облече шорти и тениска и подкара към Малибу. Този път го последваха само два черни сува. Въпреки че синоптиците предвещаваха буря, движението в петък сутринта беше толкова претоварено, че не му остана време да мисли. Когато спря пред къщата на Трев, помаха на папараците, преди те да се разпръснат в търсене на места за паркиране, което днес щеше доста да ги озори.

Позвъни на вратата, но Джорджи не отвори, затова Брам си послужи с ключа, който Трев му бе дал. В къщата бе тихо, но през отворените врати на терасата се виждаше постелка за йога. Трев живееше на един от най-разкошните плажове в Малибу, но приближаващата буря днес бе прогонила слънцепоклонниците. Брам изрита обувките си и тръгна по пясъка. Звезда от телевизионен полицейски сериал се бе излегнал върху шезлонга до третата си съпруга, докато хлапетата му копаеха дупка в пясъка. На хоризонта се показа товарен кораб, а ято чайки крещяха над главите им.

Джорджи стоеше сама до самия бряг. Вятърът рошеше тъмната й коса. Същите пурпурни бикини на банския, които носеше в Мексико, обвиваха стегнатото й дупе, а късата бяла тениска едва прикриваше гърдите. Кога се бе превърнала в такава красавица? Искаше да я завлече в къщата, да смъкне тези пурпурни бикини и да потъне в нея.

Тя го видя, но когато Брам се приближи, не се хвърли на врата му. Обичайното й въодушевление му липсваше повече, отколкото можеше да си представи.

— Сърцето ти изскочи ли от гърдите, когато ме съзря – поде той, – или най-сетне си поумняла?

— Само леко пърха. Нищо, с което да не мога да се справя.

— Радвам се да го чуя. – Но не се радваше. Искаше тя да се засмее и да го целуне. – Да се поразходим – предложи той и улови ръката й, преди тя да успее да протестира.

На този плаж знаменитостите с лопата да ги ринеш, затова почти никой не им обърна внимание, а малцината, които го сториха, се ограничиха само с кратко кимване. Едно от най-приятните неща в отношенията му с Джорджи беше непринудеността, никога не се налагаше да търси тема за разговор, но днес тази лекота в общуването бе изчезнала.

— Познай кой взема уроци за сладкар декоратор?

— Нямам представа.

Той й разказа за Рори и Чаз, но не спомена причината за неканеното посещение на властната шефка на студио. Спечели малко време, когато хукна след фризбито, хвърлено от две хлапета. Като се върна, Джорджи седеше на пясъка, обгърнала с ръце коленете си.

Брам се отпусна до нея и се загледа за дълго към белите гребени на вълните, надигащи се застрашително към брега.

— Задава се буря. Хайде да отидем да обядваме в „Чарт Хаус”.

Джорджи стисна коленете си по-силно.

— Не мисля, че ще мога да понеса романтичен обяд с мъжа, който е готов да ме хвърли на вълците.

Брам заби пети в пясъка.

— Приемам го като положителен знак за това, че ти е дошъл акълът и цялата тази лудост с влюбването е зад гърба ни.

Тя се зае да увива кичур коса около пръста си.

— За нещастие, е вярна мъдростта, че от любовта до омразата има само една крачка.

Нещо неприятно се загнезди в стомаха му.