Миро_Д - Unknown

Брам я огледа през слънчевите си очила – от влажната от потта коса до долнището на пурпурните бикини, после погледът му се спря на голите й гърди. Дворът беше частна собственост и тя не очакваше посетител, особено този посетител, и ето я сега, при това с голи гърди, когато най-малко искаше.

— Наслаждаваш се на почивката, така ли? – Глухият тътен в гласа му пробягна по нея като предвестник на буря.

Но Джорджи беше актриса и камерите вече работеха, така че съумя да си възвърне дар словото.

— Огледай се. Не е ли истински рай?

Брам пристъпи към нея.

— Трябваше да поговориш с мен, преди да избягаш.

— Нашият брак не се основава на взаимно споделяне. – Имаше чувството, че ръката, която протегна към тънкия плажен халат на жълти и пурпурни райета, е от гума.

Той го грабна от ръката й и го метна през двора. Фината материя се скупчи върху малка масичка.

— Не си прави труда да се обличаш.

— Как ли пък не!

Младата жена отиде да го вземе от масата, докато мислено бавно броеше наум, за да не бърза, поклащайки съблазнително бедра в миниатюрните пурпурни бикини – може би в последен отчаян опит да го накара да се влюби в нея? Но напразно. Брам не беше от мъжете, които се влюбват. И не защото беше егоист, както сам вярваше, а защото не знаеше как да обича.

Джорджи наметна халата и тръсна коси.

— Напразно си дошъл. И без това смятах скоро да се върна в Ел Ей.

— Да, така чух от Трев. – Той неволно стисна юмруци. – Преди два дни говорих с него в Австралия, но узнах цялата история от таблоидите. Ако се вярва на „Флаш”, двамата ще се преместим в неговата къща, докато той е на снимки, за да се насладим на лятната си почивка на плажа.

— Явно доскоро стеснителният ми секретар се е превърнал в любимец на медиите.

— Поне някой се грижи за теб. Какво става с теб, Джорджи?

— Аз се местя в къщата на Тревър – заяви тя, събрала цялото си самообладание. – Сама. Това е добро решение.

— Решение на какво ? – Брам с рязък жест свали очилата си. – Нищо не разбирам – защо всичко това се случи толкова внезапно – така че може би е по-добре да ми обясниш.

Той беше толкова студен, толкова гневен.

— Нашето бъдеще – отвърна Джорджи. – Следващият етап. Не смяташ ли, че е време всеки да продължи по своя път? Всички знаят, че ти работиш, така че никой няма да се изненада, че аз прекарвам лятото в Малибу. Ако толкова се притесняваш, Арън ще продължи да съчинява романтични истории за таблоидите. Дори може да дойдеш няколко пъти, за да се разходим по плажа пред погледите на всички. Ще бъде чудесно. – Изобщо нямаше да бъде чудесно. От тук нататък всяка среща с него само щеше да удължава агонията.

— Не се разбрахме така. – Брам тикна дръжката на очилата в прореза на тениската си. – Бяхме се договорили. Една година. И аз ще настоявам да спазиш този срок до последната секунда.

Той бе настоявал за шест месеца, не за година, но тя реши да не му напомня.

— Ти, изглежда, не ме слушаш. – Някак си успя да влезе в ролята на Скутър и да си надене невинната й усмивка. – Ти работиш. Аз съм на плажа. Няколко разходки за пред публиката. Никой нищо няма да заподозре.

— Ти трябва да бъдеш у дома. В моята къща. Изглежда съм пропуснал обяснението ти защо не си там.

— Защото е крайно време да започна нов живот. Плажът в Малибу е най-подходящото място да направя първите стъпки.

Сенките на екзотичното вечнозелено дърво африканско лале паднаха върху лицето му, когато той пристъпи по-близо.

— Сегашният ти живот си е съвсем наред.

При все че сърцето й бе разбито, Джорджи успя да се превъплъти в образа на леко раздразнена съпруга.

— Знаех, че няма да разбереш. Всички мъже сте еднакви. – Вдигна плажната кърпа и я притисна към гърдите си като любима детска играчка. – Отивам да си взема душ, докато охладиш малко страстите.

Но когато се обърна, за да влезе в къщата, гласът му я прикова на място.

— Изгледах пробата ти за прослушването.

Брам наблюдаваше как недоумението върху лицето й се смени с озадачено разбиране. Искаше му се да я сграбчи за раменете, да я разтърси, да я накара да му каже истината.

Пръстите й, стискащи кърпата, леко се отпуснаха.

— Имаш предвид записа, който Чаз направи?

— Беше невероятен – рече той бавно. – Ти беше изключителна.

Тя прикова в него огромните си зелени очи.

— Схванала си същността на образа, точно както твърдеше, че ще го направиш – продължи Брам. – Хората подценяваха таланта ми на актьор, но на мен нито за миг не ми хрумна, че правя същото с теб. И двамата сме сбъркали.