Миро_Д - Unknown

— Погледни го от моя гледна точка. През цялата вечер исках да те докосна. Признавам, че предпочитам удобен мек диван, но едва ли бих могъл да очаквам да ме поканиш в жилището си, след като дори не си съгласна да излезем на среща. Затова се наложи да импровизирам.

— Пол, аз съм твоя агентка! Наречи ме луда, но имам твърди принципи и един от тях е да не си позволявам интимни волности с мой клиент.

— Разбирам. Ако бях на твое място, и аз щях да се придържам към същите принципи. Но нека все пак го направим и да видим какво ще се случи.

Лора знаеше какво ще се случи. О, господи, знаеше, и още как! При всяка следваща среща ще й бъде все по-трудно да пренебрегва сексуалния му магнетизъм, но нямаше никакво намерение да прецаква и без това вече прецаканата си кариера.

— По-добре да не го правим.

Фаровете, осветяващи гъсталаците и ниския дъб, изведнъж угаснаха. Обгърна ги мека, топла тъмнина.

— Ето каква е работата. – Той разкопча предпазния колан. – Много години живеех, ръководейки се от разумни правила, и честно казано, от това не излезе нищо кой знае колко добро. Но сега съм актьор, което официално ме прави маниак, така че възнамерявам да правя това, което искам. А това, което искам… – Пол се наведе към Лора и притисна устни към нейните – това, което искам, е…

Всичко, което трябваше да направи тя, беше да се извърне. Вместо това си позволи да се наслади на вкуса му… на уханието му… На опияняващия замайващ прилив. Искаше още.

Но дните, когато жертваше интересите си заради краткотрайно удоволствие, бяха отдавна отминали. Тя зарови пръсти в косата му и го целуна страстно, без задръжки, сетне се отдръпна.

— Беше приятно, но повече не го прави.

Честно казано, Пол не очакваше нещо друго. Но все пак се надяваше. Погали нежно бузата й. Тя нямаше да му повярва, ако й признае, че се е влюбил в нея, затова по-добре да премълчи. На самия него му бе трудно да повярва. На петдесет и две, той най-после се бе влюбил, при това в жена, която познаваше от години. Тя винаги го бе привличала физически, дори и когато му позволяваше да се държи грубо и властно с нея.

Винаги бе харесвал жени със заоблени форми и спокоен нрав. С меки коси и очи с цвета на отлежал коняк. Умни, независими жени, които знаеха как да си проправят път в живота, наслаждават се на вкусната храна и повече се интересуват да разговарят с човека пред тях, отколкото да проверяват съобщенията на мобилните си телефони. Самият факт, че досега не си бе позволил да се сближи с нито една жена, притежаваща подобни качества, само доказваше непоклатимата му решителност да не допуска да се поддаде на всички онези хаотични емоции, които едва не го унищожиха навремето.

Но при все че Лора го привличаше физически, той не я уважаваше до деня, в който не му се противопостави. Със своята цялостност, целеустременост и решителност, с добротата си към другите тя си проправи път към сърцето му, а окончателно го спечели, когато го накара да си спомни, че е актьор. Тя знаеше какво му е нужно дори още преди той самият да го е осъзнал.

През изминалите няколко седмици Пол се чувстваше като прероден. Понякога коленете му се огъваха като на новородено жребче, но друг път се изпълваше с увереност и удовлетворение от себе си и живота. Не можеше да повярва, че е пропилял толкова време да остане затворен в емоционалната клетка, която сам бе изградил. Единствено тревогата за Джорджи помрачаваше съвършеното му задоволство. Както и глождещото притеснение, че няма да преодолее разумните бариери, които Лора упорито издигаше помежду им.

Но той имаше план и тази вечер бе направил първия ход, давайки й да разбере, че не само бизнесът ги свързва. Нямаше намерение да бърза, искаше да й даде достатъчно време, за да свикне с идеята, че двамата са родени един за друг. Никакви внезапни и припрени действия. Никакво разголване на душата. Само търпеливо, упорито преследване.

Чантата се изплъзна от скута й и когато тя се наведе да я вземе, удари глава в жабката. В този миг съвършеният му план отиде по дяволите.

— Лора, влюбен съм в теб.

Той беше толкова изумен от собствените си думи, че почти не обърна внимание на смеха й.

— Зная, че е лудост – продължи Пол, – и не очаквам да ми повярваш, но това е самата истина.

Смехът й стана още по-звънък.

— Никога не съм подозирала, че си такъв великолепен актьор. Наистина ли си въобразяваш, че ще се хвана на въдицата? – Все още смеейки се, Лора разтри челото си и се взря в очите му. Остана замислена, предпазлива както винаги. Наклони глава и го погледна изпитателно. Постепенно смехът й стихна и устните й леко се разтвориха. И тогава направи нещо, което наистина го шокира. Прочете мислите му.