Миро_Д - Unknown

— Ще ти направя сандвич. Един вкусен сандвич с пълнозърнест хляб, пуешко филе и гуакамоле. Обзалагам се, че днес си се тъпкал само с вредна храна.

— Не искам нищо и вече ти казах да не ме чакаш.

Тя се засуети около хладилника.

— Още няма полунощ.

Дългият опит го бе научил колко безсмислени са споровете с Чаз за храната и макар че искаше единствено да си легне, остана в кухнята. Престори се, че проверява пощата, оставена върху барплота, докато тя вадеше продуктите от хладилника и го осведомяваше за последните събития в живота си.

— Арън е голяма досада. Двамата с Беки се разделиха, а бяха заедно едва три седмици. Според него прекалено си приличали. Но това е хубаво, нали?

— Невинаги.

Брам се взря невиждащо в една покана за парти, после я захвърли в кошчето. Двамата с Джорджи имаха помежду си много повече общи неща, отколкото различия, макар че му бе нужно известно време, за да го осъзнае.

Чаз тръсна толкова силно една кутия върху барплота, че капакът изхвръкна.

— Арън знае къде е Джорджи.

— Да, известно ми е. Както и баща й.

— Трябва да ги накараш да ти кажат.

— И защо? Нямам намерение да тичам след нея.

Освен това Брам вече знаеше къде е тя, благодарение на телефонния разговор с Трев, който снимаше последния си филм в Австралия. Дори се замисли да отлети за Мексико и да я довлече тук, но тя бе засегнала гордостта му. А и в крайна сметка тя бе изчезнала, без да му каже и дума. Трябваше сама да се върне и да го моли за прошка.

Чаз постави хляба върху дъската и започна да го реже. Ножът потракваше ритмично върху дървото.

— Зная защо сте се оженили.

Той вдигна глава.

Чаз затвори капака на кутията с гуакамоле.

— Трябваше от самото начало да кажеш истината за случилото се в Лас Вегас и да анулираш този глупав брак или каквото там се прави. Също като Бритни Спиърс, когато се омъжи за пръв път.

— Ти как разбра какво се е случило?

— Чух ви, докато с Джорджи си говорихте.

— Чула си ни с ухо, залепено до ключалката. Ако някога издрънкаш нещо на някого…

Чаз затръшна ядно вратичката на шкафа.

— За такава ли ме мислиш? Че съм едно гадно дрънкало?

Сега в живота му имаше две вбесени жени, но беше много по-лесно да си върне благоразположението на Чаз.

— Не, не мисля така. Извинявай.

Тя се замисли дали да приеме извинението му и накрая се смили, в което той не се съмняваше. Брам седна до масата. Все още не искаше да слага край на този фиктивен брак. Имаше прекалено много предимства – като се започне с фантастичния секс, от който все още не бе готов да се лиши. Благодарение на Джорджи той отново бе в играта и смяташе за дълго да остане там. Искаше „Къща на дървото” да бъде първият от поредица успешни филми, а колкото и да бяха сложни отношенията му с Джорджи, тя беше гаранция за това.

Чаз остави сандвича пред него.

— Още не мога да повярвам, че не се е явила на прослушването. Тя толкова много се готви и накрая да провали всичко. Няма да повярваш, но направо подлуди Арън. Накара го да търчи из магазините, докато й намери специален костюм. Изпробва сума ти прически и гримове и непрекъснато ми досаждаше да й кажа как изглежда най-добре. Дори ме помоли да заснема тъпата й репетиция за прослушването. И след цялата тая дандания я хвана шубето и духна.

Той остави сандвича.

— Записала си репетицията й?

— Знаеш каква е. Записва всичко. Май не бива да ти го казвам, но ако е снимала порно видео с теб, сериозно си мисля, че би трябвало да…

— Записът още ли е тук?

— Не зная. Предполагам. Сигурно е в кабинета й.

Той се надигна, но после отново се отпусна на стола. Майната му. Знаеше точно какво ще види.

Но преди да си легне, любопитството му надделя. Брам претърси кабинета й и накрая намери това, което му трябваше.

За пръв път се скараха заради сметката в ресторанта.

— Дай я на мен – настоя Лора, искрено изненадана, че Пол грабна сметката, преди тя да я вземе. Двамата бяха обядвали и вечеряли толкова пъти, че дори не можеше да ги преброи, и винаги тя бе плащала. – Това е бизнес вечеря. Клиентът никога не плаща.

— Беше бизнес вечеря през първия час – съгласи се Пол. – След това… не съм толкова сигурен.

Лора потърси нервно салфетката си върху масата. Наистина тази вечер беше различно. Преди двамата никога не бяха разговаряли за училищните гафове, нито за взаимната им страст към музиката и бейзбола. И той със сигурност никога не бе настоявал да я вземе от новия й апартамент. През цялата вечер Лора се постара да се държи професионално, но той не спираше да проваля усилията й. Нещо се бе случило. Нещо, което тя трябваше да потуши още в зародиш.