Миро_Д - Unknown

Влезе висока тъмнокоса актриса. Актриса, която не беше Джорджи. Докато директорката по кастинга я разпитваше с какво се е занимавала след последния си филм, Брам се наведе към Ханк.

— Къде, по дяволите, е Джорджи?

Ханк го изгледа странно.

— Ти не знаеш ли?

— Нямахме възможност да поговорим. Баща й е хванал някакъв грип и тя се грижи за него.

Ханк свали очилата си и започна да трие стъклата им с края на ризата си, като че ли не искаше да го погледне в очите.

— Джорджи размисли. Реши, че ролята не е за нея, и се отказа от прослушването.

Брам не можа да повярва на ушите си. Остана до края на прослушването, без да чуе нито дума, след това се извини и се опита да се свърже с нея по телефона, но тя не вдигна. Пол и Арън също не му отговориха, а Чаз не знаеше нищо повече, освен това, което Джорджи първоначално й бе казала. Накрая Брам позвъни на Лора. Тя го осведоми, че само преди няколко часа е говорила с Пол и той не й е споменал, че е болен.

Нещо не беше наред. Никак не беше наред, помисли си Брам и потегли за вкъщи.

Днес само три черни сува дежуреха пред портите. Ти Ем Зи и другите клюкарски сайтове бяха отразили събитието, но полудата от последните два месеца най-после бе започнала постепенно да се уталожва. Но беше нужна само една искра, за да пламне огънят отново. Ако се разчуеше, че Джорджи е изчезнала, адът пак щеше да се отприщи.

Мобилният му иззвъня, когато спря пред гаража. Беше Арън.

— Имам съобщение от Джорджи. Тя каза да ти предам, че е заминала на кратка релаксираща почивка.

— Какво, по дяволите, означава това? Що за дивотия!

— Зная. И аз нищо не разбирам.

— Къде е тя?

Последва продължителна пауза.

— Не мога да ти кажа.

— Дявол да го вземе, ще ми кажеш и още как!

Но Арън бе лоялен към Джорджи и заплахите на Брам не сломиха решителността му. Брам най-сетне се вбеси и му затвори. Остана да седи в колата, напълно объркан и нищо не проумяващ. Дали Джорджи се срамуваше да го погледне в очите, задето се е изплашила от прослушването? Но Джорджи никога досега не се бе страхувала от прослушване. Нищо от това нямаше смисъл.

Изведнъж в съзнанието му изплува странният им разговор в нощта след партито. Нима тя сериозно е повярвала, че той се е влюбил в нея? Замисли се за всичките противоречиви сигнали, които й бе изпращал, и отново грабна мобилния телефон. Тя не вдигна, затова се наложи да остави съобщение.

„ Добре, Джорджи, разбрах. В онази нощ не си се шегувала. Но кълна се в Бога, не съм влюбен в теб, така че престани да правиш от мухата слон. Всичко това са пълни глупости. Помисли си. Нима някога си ме виждала да се интересувам от някой друг, освен от себе си? Защо ще започвам сега? И то точно с теб? По дяволите, ако знаех, че толкова ще се изплашиш, щях да си държа устата затворена и нямаше да дрънкам за приятелството. Приятелство. Това е всичко, което има помежду ни. Кълна се. Така че престани да си въобразяваш разни глупости и ми се обади.”

Но тя не му се обади, а на сутринта го осени мисълта, че зад поведението на Джорджи се крие нещо много по-коварно. Тя искаше дете, а това не можеше да стане без негово участие. Ами ако цялата работа беше някакъв шантаж? Начинът й да го манипулира? Фактът, че тя е способна на нещо толкова отвратително, го вбеси. Обади се на гласовата й поща и изля цялото си възмущение. Тъй като не си подбираше думите, не остана особено изненадан, когато тя не се обади.

Частната вила с бяла хоросанова замазка, която Джорджи бе наела, бе кацнала на върха на хълма над Калифорнийския залив, недалече от Кабо Сан Лукас. Имаше две спални, джакузи във формата на раковина и плъзгаща се стъклена стена, от която се излизаше в сенчест вътрешен двор. Тъй като Джорджи не можеше да лети до Мексико с пътническа класа, се наложи да наеме частен самолет.

Вече цяла седмица всяка сутрин, облечена с развлечена тениска и торбест панталон, надянала огромни слънчеви очила и нахлупила ниско сламена шапка с широка периферия, тя предприемаше дълги разходки край брега, без да я разпознаят. Следобедите монтираше филми и се опитваше да се примири с тъгата си.

Брам беше бесен от изчезването й и телефонните му съобщения разкъсваха сърцето й.

„Кълна се в Бога, не съм влюбен в теб… Приятелство. Това е всичко, което има помежду ни. Кълна се.”

Колкото до второто му съобщение, че го изнудва за бебе… Изтри го, преди да го чуе до края.