Миро_Д - Unknown

На Джорджи й харесваше още по-малко, особено когато видя, че сервитьорите поставиха беседката на входа на балната зала. Брам тихо изруга.

— Тази жена може да се смята за уволнена.

— Като ръкоположен свещеник във Вселенската църква на живота – Дърк замълча за по-драматичен ефект, – за мен е чест – нова пауза – да помоля булката и младоженеца да излязат напред и – гласът му се извиси – да повторят брачните си клетви пред всички нас!

Гостите направо примряха от възторг. Дори и бащата на Джорджи. Блестящите пухкави устни на Попи се извиха в тържествуваща усмивка. Един мускул заигра в ъгъла на челюстта на Брам. Попи нямаше право да устройва подобно представление, без да се посъветва предварително с тях.

— Бързо си лепни сияйна усмивка! – процеди през стиснати зъби Брам и се изправи.

Джорджи си каза, че това няма значение. Голяма работа! Поредният публичен цирк. Искрящата рокля прошумоля, когато тя се надигна от стола.

Дърк разтягаше гласните като водещ на телевизионна игра.

— Бащата на булката. Елате и се присъединете към младоженците. Да аплодираме господин Пол Йорк! Брам, избери си шафер!

— Той избира мен! – скочи Трев и всички избухнаха в смях.

Джорджи имаше чувството, че се задушава.

— Джорджи, коя ще е твоята шаферка?

Тя погледна към Саша, Мег и Ейприл и за сетен път си каза каква щастливка е да има такива прекрасни приятелки. Сетне наклони игриво глава.

— Лора.

Лицето на Лора се удължи от шока и тя едва не събори стола си, когато се надигна.

Всички се събраха край брачната беседка. Баща й, Трев, Лора и неохотните младоженци.

Дърк предвидливо се обърна с гръб към залата и закривайки микрофона с ръка, попита шепнешком Брам и Джорджи, застанали с лице към гостите:

— Всички готови ли са?

Младоженците се спогледаха и в един миг на съвършено общуване се разбраха без думи. Той повдигна вежди. Тя му каза с очи всичко, което мисли. Той се усмихна, стисна ръката й и взе микрофона от Дърк.

— В един бар влезли католически свещеник, равин и пастор… – Всички се разсмяха. Брам се ухили и поднесе микрофона по-близо до устата си. – Благодаря на всички за добрите пожелания. Не ни достигат думи, за да кажем колко ги ценим.

Попи, застанала малко встрани, задъвка долната си устна. Речта на Брам не влизаше в програмата й. Очевидно не й се нравеше прекалено инициативни клиенти да се месят в плановете й.

Брам пусна ръката на Джорджи и посочи към беседката.

— Както всички несъмнено вече сте се досетили, тази церемония е изненада за нас. Но истината е, че макар и двамата да разбираме колко е примамваща идеята да станете свидетели на брака между Скип и Скутър, ние с Джорджи сме съвсем различни хора, а не героите от сериала. И не ни се иска сега да се превъплъщаваме в тях.

В знак че подкрепя напълно съпруга си, Джорджи го хвана под ръка и се усмихна широко на присъстващите.

Брам постави длан върху пръстите й.

— В този момент силно се изкушавам да кажа някои много сантиментални думи за Джорджи. Колко благородна, любяща и щедра е тя. Мила и забавна. Че тя е най-добрият ми приятел. Но не искам да я засрамвам…

— Всичко е наред. – Тя се наведе към микрофона. – Засрами ме.

Той се засмя, както и всички присъстващи. Двамата се целунаха, след което си размениха дълги влюбени погледи, Брам тайничко я шляпна по дупето, а тя на свой ред го ощипа.

И тогава, изневиделица, коленете й се разтрепериха. Наистина се разтрепериха. Сякаш от земетресение. Но земетресението се случваше в нея.

Тя се бе влюбила в него.

Цялата кръв се отдръпна от лицето й. Джорджи се опита да осъзнае ужасната истина. Въпреки всичко, което знаеше за Брам Шепърд, тя се бе влюбила в него, в този себичен, самовлюбен, саморазрушителен и нагъл тип, който бе откраднал девствеността й, бе провалил сериала и едва не бе съсипал самия себе си.

Брам сякаш искреше под светлините на полилеите, ослепителната му красота и мъжествената му елегантност бяха създадени за киноекрана. Джорджи едва си поемаше дъх. Тъкмо когато най-сетне се научи да бъде самостоятелна, сама се погубваше, влюбвайки се в един мъж, на когото не можеше да вярва, един мъж, на когото плащаше, за да остане до нея. Зави й се свят, когато осъзна дълбочината на пропастта, заплашваща да я погълне.

Брам завърши речта си и в залата внесоха върху количка сватбената торта – многослойно чудо на сладкарското изкуство, покрито с фина глазура и хортензии от захар. Най-отгоре се кипреха миниатюрни фигурки на Скип и Скутър в сватбени одежди. Брам пъхна в устата й хапка от първото парче от тортата. В ъгълчето на устната й остана късче от глазурата, което той изтри с целувка. Тя събра сили на свой ред да пъхне парченце от тортата в неговата уста. Тортата имаше вкус на разбито сърце.