Миро_Д - Unknown

Но му беше дяволски трудно да запази цинизма си. Може би тази вечер се разиграваше поредната холивудска вълшебна приказка, ала илюзията приличаше на истина.

Джорджи искаше илюзията да е истина. Тази нощ. Приказната искряща рокля. Приятелите около нея, непривично нежното изражение на баща й. Единствено мъжът, застанал до нея, беше фалшив. Но тази вечер не й се струваше такъв. Двамата се смесиха с гостите, облечени удивително разностилно – с джинси и тенис полички, смокинги и училищни униформи. Трев и Саша бяха изявили желание да вдигнат тост, но когато всички насядаха около масите, Пол неочаквано се изправи с чаша в ръка.

— Тази вечер празнуваме брачните клетви, в които тези невероятни хора са се врекли един на друг. – Погледна към Джорджи. – Единият от тях… обичам много. – Гласът му пресекна и очите на Джорджи се наляха със сълзи. – Другият… започвам да харесвам.

Всички се засмяха, включително и Брам. За Джорджи изминалата седмица, прекарана с баща й, беше странна и прекрасна. Да знае колко много я обича той – колко силно е обичал майка й – означаваше всичко за младата жена. Но когато Пол започна да говори за щастливото бъдеще на младоженците, искрената усмивка на Джорджи започна да помръква. Да разкаже истината на баща си, вместо да се опитва да скрие грешките си от страх да не го разочарова, беше следващата крачка по дългия път към пълната независимост.

Едва тази сутрин Пол й призна, че е поканил бившата й агентка за своя дама на вечерта. Джорджи се радваше, че го бе направил, при все че се чувстваше доста неловко да посрещне Лора.

— Ще бъде добре за нея – й каза той. – Така всички ще видят, че ти все още я смяташ за част от най-близкия си кръг.

— Освен това е идеален начин околните да разберат, че ти се връщаш към актьорската професия и Лора ще те представлява – опита се да се пошегува Джорджи.

Лицето на баща й се помрачи.

— Джорджи, това не е причината…

— Зная, че не е – побърза да го прекъсне тя. – Не исках да прозвучи така.

Двамата се нагаждаха към новите си отношения и се стараеха някоя грешна стъпка да не развали крехкото им разбирателство. Тя го смушка в ребрата, за да го разсмее.

След първия тост последваха други – закачливият на Трев, топлият на Саша, но и двата забавни и приятелски. Когато вечерята бе сервирана, гостите започнаха все по-често да почукват по чашите с вода. Публичните им целувки вече не изглеждаха толкова престорени. Джорджи за пръв път беше с мъж като Брам Шепърд, който толкова да обичаше да се целува… и при това го правеше невероятно добре. За пръв път беше с мъж, чиито целувки й доставяха такава наслада.

На съседната маса Лора забоде вяло вилицата си в омара и скришом оправи презрамката на сутиена си. За тази вечер бе решила да облече официална рокля, като по-голямата част от останалите дами, но в последната минута промени решението си. Това беше делова среща и Лора не можеше да си позволи да подръпва дълбокото деколте на корсажа, от където неминуемо ще надникне повечко плът, или да се притеснява, че голите й ръце не са достатъчно загорели. Вместо това избра семпъл бежов делови костюм, блуза, драпирана около врата, и перли – облекло, което обикновено носеше госпожа Скофийлд. Като се изключи постоянният й проблем с презрамките на сутиена, Лора имаше съвсем благоприличен вид.

Поканата на Пол беше истински шок. Беше му позвънила, за да му съобщи, че се е провалил на първото си прослушване, но агентът по кастинга искаше да се срещнат за друга роля. Тъкмо се впусна в обичайните утешения, подходящи за наранено его, когато той я прекъсна:

— Не бях подходящ за ролята, но прослушването беше чудесна тренировка. – И след това я покани на партито.

Би била последна глупачка, ако откажеше. Появата й на такава звездна сбирка щеше да върне малко от блясъка на професионалната й репутация, което Пол отлично съзнаваше. Но не можеше да не остане нащрек. Леденото излъчване на Пол беше идеална противоотрова срещу привлекателната му външност и другите мъжки достойнства. Ала напоследък той изглеждаше странно уязвим и тя се изкушаваше да погледне на него от друг, малко необичаен ъгъл.

За щастие, Лора прекрасно знаеше колко опасни могат да бъдат фантазиите, подтикващи жените да се вживяват в ролята на спасителки. Беше наясно какво иска от живота и нямаше намерение да прецака всичко само защото Пол Йорк се е оказал много по-сложна и интересна личност, отколкото бе смятала. И какво от това, че понякога се чувстваше самотна? Дните, когато позволяваше на някой мъж да я отвлече от реалните цели, отдавна бяха останали зад гърба й. Пол беше само един клиент и за работата й беше изгодно да я видят на това парти.