Миро_Д - Unknown

Попи и сервитьорите насочваха гостите към парадното фоайе, където щяха да се появят младоженците. Чаз започна да се притеснява. Джорджи беше свикнала да е на сцената, но тази вечер бе различна. Момичето не искаше съпругата на Брам да се препъне или да се изложи пред всички тези хора. Музикантите засвириха увертюра от Моцарт или от някое подобно светило. Брам се появи от вратата на първия етаж. Чаз за пръв път го виждаше в смокинг, но той се държеше толкова непринудено, сякаш всеки ден се разхождаше в смокинг из къщата – истински Джеймс Бонд, Джордж Клуни или Патрик Демпси, само че с по-светла коса. Изглеждаше богат и прочут и Чаз се изпълни с гордост, че тъкмо тя се грижи за него.

Той се приближи до подножието на величественото стълбище и вдигна глава. Музиката се извиси и в този миг се появи Джорджи. Чаз изпита същия прилив на гордост. Джорджи сияеше от здраве и вече не беше измършавяла страдаща жена с хлътнали очи. И всичко това бе дело на Чаз. Момичето погледна към Брам и видя, че той бе занемял от красотата й.

Джорджи бе настояла да пристигнат на партито поотделно, затова Брам я виждаше едва сега. Почти очакваше тя да се появи в костюма на скункс на Скутър, както го бе заплашила. Но би трябвало да я познава по-добре и да не й повярва нито за секунда.

Джорджи изглеждаше така, сякаш бе притичала гола през кристален полилей. Роклята й приличаше на изящно изваяна колона от искрящ лед и обгръщаше плътно високата й стройна фигура до коленете, откъдето се разширяваше на ефирни дипли до пода. Фина лента от кристална дантела прихващаше плата на едното рамо, оставяйки другото голо. Тясна дантелена платка разсичаше тялото по диагонал, позволявайки да се зърне белоснежна кожа през прозирната тъкан.

Точно това очакваше да види публиката през осемте сезона – образ, който им бе отнет заради безотговорното поведение на Брам. Превръщането на Скутър Браун от бездомно сираче в елегантна жена с щедро и благородно сърце и жизнерадостна искреност, които нито един Скофийлд не притежаваше. Брам беше потресен. Можеше да се заяжда и да се отнася несериозно към Скутър, но това интелигентно, изтънчено създание му се струваше почти… опасно.

Косата й бе съвършена. Тъмните меки къдрици бяха прибрани на тила и само няколко кичура обрамчваха лицето й в стилен безпорядък. Въпреки решението на Джорджи да разчита изцяло на Ейприл, тя притежаваше вроден усет за това, което й отиваше, и не бе направила грешката да позволи на някого да развали естествено светлата й кожа с изкуствен загар. Нито пък се бе накичила с бижута. От ушите й висяха впечатляващи диамантени обици, но шията бе гола. Нямаше нужда да се подчертава красотата й.

Редом с нея стоеше Пол, а ръката й бе непринудено отпусната върху ръкава на смокинга му. Първоначалният план не предвиждаше баща й да я придружава и израженията на усмихнатите им лица слисаха Брам. Знаеше, че напоследък Пол прекарва доста време с нея, но тъй като работеше до късно, нямаше представа каква бе причината за това затопляне на отношенията между баща и дъщеря.

Пол и Джорджи заслизаха по стълбите. Брам не можеше да откъсне поглед от нея. Според холивудските стандарти тя не се смяташе за красавица, но проблемът беше не в нея, а в стандартите. Тя беше много по-интересна и неповторима от така наречените калифорнийски красавици, плод на многобройни липосукции и пластични операции, наблъскани с ботокс и силикон, с издути рибешки устни, приличащи на скелети, като някакво съвременно превъплъщение на Франкенщайн.

Когато тя се спря на площадката, Брам със закъснение си спомни, че трябваше да изкачи стъпалата, за да я пресрещне. Но тя беше свикнала той да забравя репликите си и не чака дълго. Брам най-сетне с усилие отлепи краката си от пода и се изкачи по стълбището, като спря на три стъпала под нея. Извърна се леко към гостите и протегна ръка с дланта нагоре. Сладникаво и изтъркано, но тя заслужаваше възможно най-романтичното посрещане. Пол целуна Джорджи по бузата, кимна на Брам и освободи сцената за булката и младоженеца. Топлата ръка на Джорджи се плъзна в неговата. Гостите избухнаха в бурни аплодисменти, когато тя слезе по трите стъпала до него.

Двамата се обърнаха към балната зала, препълнена със сияйни усмивки и грейнали лица, макар че несъмнено половината от присъстващите правеха залози колко дълго ще изтрае този брак. Джорджи вдигна глава към него. От очите й струеше нежност. Той повдигна пръстите й до устните си и благоговейно ги целуна. Можеше да изиграе шибания Прекрасен принц не по-зле от Ланс Загубеняка.