Миро_Д - Unknown

Скоро след това Попи си тръгна, а Брам се запъти към студиото.

Джорджи искаше да монтира следващите части от филма си, а и трябваше да поработи върху ролята на Хелън. Но първо се обади на Ейприл. Двете, макар и от разстояние, съумяваха да работят върху костюмите и аксесоарите на Джорджи, а и последната проба наближаваше. След като свършиха разговора, Джорджи нахвърля още някои идеи за образа на Хелън, но не можа да се съсредоточи и накрая се качи на горния етаж, за да прегледа последните кадри, които бе заснела – група самотни майки, опитващи се да преживеят с минимална заплата. Разказите от първа ръка на тези отрудени жени я накараха за пореден път да осъзнае колко й бе провървяло в живота.

За тези фотографски експедиции й бе помогнала Рори, предоставяйки й един от гаражите си. Там Джорджи оставяше колата си, която папараците не познаваха. Когато искаше да напусне незабелязано къщата, тя се измъкваше през задната порта и по алеята на Рори потегляше с тойотата корола, наета от Арън за нея. Досега папараците не бяха надушили хитрината й, а неочаквано за нея, видеокамерата й предоставяше известна доза анонимност. При все че жените, които тя интервюираше, я познаваха, Джорджи се движеше доста свободно из града.

Неусетно изминаха няколко часа, преди Чаз да надникне в кабинета.

— Твоят старец отново се нанася в къщата за гости.

Джорджи вдигна рязко глава от монитора.

— Баща ми?

Чаз подръпна един от ярките си пурпурни кичури.

— Каза, че така и не е успял да отстрани плесента от къщата си. Но на мен ми се струва, че просто иска да си поживее за сметка на Брам.

Баща й не й вдигаше телефона от деня, в който тя го уволни. Какво означаваше внезапното му пристигане? Джорджи не се нуждаеше от поредната му лекция за лошия й вкус и пълната й некомпетентност. Освен това тя за нищо на света не желаеше да говори за Лора. Може би имаше право да уволни Лора, но в душата й заседна горчивина. Жалко, че Брам не беше вкъщи.

В стаята влезе Арън, помъкнал няколко пакета.

— Баща ти е на долния етаж.

— Разбрах. – Джорджи искаше да довърши монтажа на филма, а не да се впуска в неизбежната разправия, затова стана и отиде при Чаз.

— Виж… ако поне една мъничка частица от душата ти не ме ненавижда чак толкова много, ще го занимаваш ли известно време, само още един час? Моля те!

Чаз доби замислен вид.

— Добре… – подсмихна се самодоволно, – но само ако първо хапнеш нещо.

— Престани да ме тормозиш.

Отговорът на Чаз беше още по-сияйна самодоволна усмивка.

Благодарение на готварските умения на вечно вкиснатата икономка, Джорджи си бе възвърнала изгубените килограми, но този факт не намали раздразнението й.

— Съгласна! Но единият час започва да тече, след като се нахраня.

— Връщам се след десет минути.

И тя се върна с две чинии. В едната имаше салата с нарязани късчета сьомга и пресни зеленчуци, а върху другата се мъдреше гигантски сандвич – половин франзела, срязана по средата и натъпкана с всевъзможни меса, сирене и гуакамоле. Джорджи и Арън се спогледаха примирено, когато Чаз тръсна чинията със салатата пред него, а със сандвича пред Джорджи.

— Имаш нужда от калории – оповести тя, когато Джорджи помоли да си разменят чиниите. – А Арън – не.

Джорджи грабна сандвича.

— Сега се изживяваш като експерт диетолог.

— Чаз е експерт по всичко – додаде Арън. – Само я попитай.

Чаз скръсти важно ръце пред гърдите си.

— Зная, че вчера Беки най-после е разговаряла с теб.

— Искаше просто да погледна компютъра й, това беше всичко – сви рамене Арън.

— Голям си глупак! Не зная защо още си губя времето с теб.

Джорджи знаеше, но не беше толкова глупава, че да ги осветли. Според нея Чаз беше по рождение възпитателка и бавачка.

Когато дояждаше сандвича, Джорджи накара Чаз да слезе долу и да прави компания на баща й. Арън отиде да смени маслото на колата й, а Джорджи се върна към заниманието си. Неусетно се изниза един час.

— Може ли да вляза?

Джорджи вдигна стреснато глава и видя баща си, застанал на прага. Беше облечен със сиви шорти и светлосиня тениска, а косата му се нуждаеше от подстригване. Кимна към компютъра.

— Какво правиш?

Сега ще започне да я обсипва с упреци, но тя все пак му призна:

— Имам ново хоби. Снимам филми.

Той не й отговори, което още повече я изнерви. Джорджи разсеяно местеше мишката.

— Всеки може да има хоби – промърмори тя и вирна брадичка. – Купих монтажно оборудване. Просто за развлечение.