Миро_Д - Unknown

— Бадеми с вкус на сапун. – Безпокойството, което не й даваше мира, откакто осъзна, че сега Брам има всичко, за което мечтаеше, я изстреля скоропостижно от леглото. – Ексцентричната измислица за темата „Скип и Скутър” беше твоя идея и до партито остават само осем дни. Няма да се измъкнеш от тази среща.

— Ще ти дам стотачка и ще ти направя масаж на гърба, ако ми спестиш това удоволствие.

— Не ми трябва твоята стотачка. А що се отнася до масажа… По-добре се консултирай с анатомичния атлас, приятел, защото това, което разтриваш, не е гърбът ми.

— Струва ми се, че досега не си имала оплаквания.

Налагаше се да признае, че е прав.

В крайна сметка Брам остана за срещата.

Тежкият парфюм на Попи Патерсън, превзетият говор и гривните с подрънкващите висулки влудяваха и двамата, но тя несъмнено беше най-изобретателната и веща организаторка на светски събирания и приеми. Кръжащите хеликоптери и глутницата папараци изключваха парти на открито и на Попи й хрумна идеално решение – внушителната къща „Елдридж Маншън” от двайсетте години на миналия век, построена в същия стил на английско имение, както и домът на семейство Скофийлд. Великолепната бална зала можеше спокойно да побере двестате гости, инструктирани да се облекат в костюмите от сериала „Скип и Скутър”.

Чаз и Арън се присъединиха към групата, насядала около масата в трапезарията, за да обсъдят последните подробности. Започнаха с украсата и завършиха с храната. Менюто повтаряше дословно блюдата, поднасяни в различни епизоди от сериала, започвайки с ордьоврите: мини пици; миниатюрни сандвичи с фъстъчено масло във формата на сърчица; хотдози със същите размери, без кетчуп.

Основното ястие бе по-изискано и Чаз започна да чете менюто на глас:

— Салата „Ракета” с пармезан от епизод четирийсет и втори „Скутър се среща с кмета”. Опашки от омари с ромова глазура и с манго, епизод втори „Вълнуващата конна езда”. Телешко филе, овкусено с черен пипер, епизод шейсет и трети „Съсипаният уикенд на Скип”.

— „Ракета”? – прозина се Брам. – Нещо фламбе?

— Това е рукола – обясни Чаз. – Ти я обичаш. – Огледа Попи, която носеше трикотажен костюм с цвят на шампанско от „Сейнт Джон” и маркови слънчеви очила с големи изпъкнали стъкла, вдигнати върху черната й коса. – Радвам се, че се отказахте от онази гадост с помпозното название „Мус от гъши пастет”.

Още от самото начало Попи даде да се разбере, че не желае да си има работа с двайсетгодишната икономка, чиято коса в момента беше боядисана в яркопурпурно, а при това дори не беше рок звезда.

— За муса се споменава в епизод двайсет и осми „Проклятието на семейство Скофийлд”.

— Когато Скутър нахрани кучето с него.

С напредването на дискусията очите на Брам постепенно добиваха изцъклен вид. Изминалите няколко седмици бяха доста странни. Брам излизаше рано сутрин за студиото и се връщаше късно вечер. Липсваше й, макар Джорджи да не можеше да си обясни защо… просто животът й се струваше скучен и пуст без постоянните им словесни двубои. Дори и нощните им лудории в леглото не можеха да запълнят тази празнота. Както винаги, сексът беше страстен и вълнуващ, ала нещо липсваше.

Разбира се, че нещо липсваше. Доверие. Уважение. Любов. И бъдеще.

При все това… Напоследък тя изпитваше все по-засилващо се, макар и неохотно, уважение към него. Не познаваше друг мъж, който би прибрал в дома си Чаз. Възхищаваше я умението му да открива най-грозноватата жена в тълпата и да я изпепелява с жарък поглед, докато не я накара да се почувства като супермодел. Освен това бе придобил изненадващо строга професионална етика. Но като цяло винаги поставяше себе си на първо място и това никога нямаше да се промени.

Накрая Попи затършува в чантата си от змийска кожа, откъдето ги лъхна мирис на тежък парфюм.

— Планирала съм малка изненада за вечерта – обяви тя. – Искам само да го знаете. Един от специалните ми щрихи, моя запазена марка. Ще ви хареса.

Брам тутакси излезе от сънния си транс.

— Каква изненада?

— Хайде, хайде. Спонтанността е най-важното.

— Не си падам много по спонтанността – промърмори Джорджи.

Гривните на Попи дръннаха шумно.

— Вие ме наехте, за да организирам зрелищно парти, и точно това правя. Ще бъдете на седмото небе от възторг. Обещавам.

Брам нямаше търпение да изчезне, затова прекъсна протестите на Джорджи.

— Съгласен съм с всичко, стига да не се налага да обувам чорапогащи и да пия безалкохолна бира.