Миро_Д - Unknown

— Не става. Ако не подпишеш договора, си тръгвам заедно със сценария.

— Да не мислиш, че ще подпиша просто така?

— Да. И знаеш ли защо? Защото аз съм единствената, която проявява интерес към теб.

— И кой е казал, че ме е грижа? – Той хвърли договора върху папката със сценария. – Ако исках да се върна в професията, щях да се представлявам сам.

— Актьор, който се представлява сам, има глупак за клиент.

— Мисля, че това се отнасяше за адвокатите.

— Смисълът е един и същ. Нито един актьор не може да превъзнася сам себе си, без да изглежда като пълен идиот.

Тя беше права и Пол го знаеше, но още не бе готов да се предаде.

— Изглежда, имаш готов отговор за всичко.

— Защото добрите агенти знаят какво правят, а аз възнамерявам да ти бъда много по-добър агент, отколкото бях за Джорджи.

Той потърка палец по кокалчетата на ръката си.

— Трябваше да изразяваш мнението си.

— Опитах се – неведнъж – но ти само се мръщеше и искаше всичко да става като с магическа пръчка, а аз си спомнях за ипотеката ми и смелостта ми тутакси се изпаряваше.

— Хората би трябвало да се борят за това, в което вярват.

— Напълно си прав. – Лора посочи с пръст договора. – Е, какво решаваш, Пол? Ще седиш тук и ще се самосъжаляваш или ще имаш смелостта да се впуснеш в съвършено нова игра?

— Не съм играл от близо трийсет години. Дори не съм мислил някога отново да стана актьор.

— Холивуд обича талантливите свежи лица.

— Моето не е толкова свежо.

— Довери ми се. Всичките ти бръчки са на мястото си – заяви Лора и го измери с погледа си на кораво момиче, за да не му хрумне да приеме забележката й като глупаво дърдорене на жена в менопауза, която не помни откога не е имала мъж в живота си. – Трудно ми е да повярвам, че актьор с твоя талант никога не е помислял за работа.

— За мен кариерата на Джорджи винаги е била на първо място.

Прободе я чувство на съжаление. Какво ли му е било да притежава такъв талант и да го захвърли?

— Джорджи вече не се нуждае от теб – каза тя доста по-нежно. – Поне не за кариерата си.

Пол издърпа договора от ръцете й.

— Върви да провеждаш телефонните си разговори, по дяволите. Аз ще прегледам това.

— Добра идея.

Лора излезе на терасата. Широка и закътана, тя беше идеално място за отдих и забавления, но на нея имаше само два разностилни метални стола. Струваше й се странно толкова изтънчен човек да няма почти никакъв светски живот. Отвори телефона и провери гласовата си поща, след което проведе дълъг разговор с баща си, който живееше във Финикс. Докато разговаряха, Лора се застави да не поглежда крадешком през прозорците към Пол. След това се обади на сестра си в Милуоки, но телефонът вдигна шестгодишната й племенница, която се впусна в подробен разказ за новото си котенце.

Пол излезе на терасата и Лора прекъсна възторжения монолог на момиченцето.

— Той е невероятен актьор. Едва ли някой знае, че е учил в „Джулиард”*. Овен това е играл на Бродуей, преди да изостави кариерата си и да се посвети изцяло на Джорджи.

[* Висше училище в Ню Йорк, където се обучават студенти по драма, танц и музика. – Б.пр.]

— Кой е този двор* на Джули, лельо Лора?

[* На английски yard означава и „двор”. – Б.пр.]

Лора подръпна косата си.

— Нямаш представа колко ми бе трудно да го убедя да се върне към актьорската професия. Щом го чуеш как чете ролята, ще разбереш защо толкова се вълнувам, че ще бъда негов агент.

— Говориш странни неща – отвърна тъничкият глас. – Ще извикам мама. Мамо !

— Чудесно. Ще ти се обадя през следващата седмица – каза Лора и затвори телефона. – Мина по-добре, отколкото очаквах. – Между гърдите й потече струйка пот.

— Празни приказки. Говореше с гласовата си поща.

— Или с племенницата ми в Милуоки – отвърна Лора колкото можа по-дръзко. – Или с офиса на Брайън Глейзър. Не е твоя работа как въртя бизнеса си. Важни са само резултатите.

Той размаха договора пред физиономията й.

— Само защото подписах проклетото нещо, не означава, че ще се явявам на прослушвания. Само ще прочета сценария.

Наистина ли го бе убедила? Лора не можеше да повярва на късмета си.

— Това означава, че ще отидеш там, където ти кажа. – Грабна договора и се насочи към вратата, надявайки се, че той ще я последва. – Няма да е никак лесно, затова не е зле да изнесеш на себе си една от лекциите, с които си свикнал да досаждаш на Джорджи. Например за това, че да ти откажат някоя роля, е част от занаята и не бива да го приемаш лично. Ще ми бъде интересно да видя дали си толкова корав, колкото е тя.